Достигането и заселването на Марс засега е най-смелата мечта, която си поставят хора като Илон Мъск. На този етап на всички е пределно ясно, че Червената планета все още е просто мираж, но и друго е сигурно - че най-доброто тепърва предстои. А за него трябва сериозна подготовка.
Учени от Mayo Clinic в Минесота например са се ангажирали със задачата да направят обстойни проучвания на членовете на първия изцяло цивилен екипаж - The Axiom Mission 1, който ще отлети за Международната космическа станция следващия месец.
10-дневното космическо пътуване няма да окаже сериозен ефект върху физическото и здравословно състояние на астронавтите, смятат изследователите. Но тяхната цел ще е да търсят чрез проби от кръв и урина ранни признаци на стареене - процес, при който клетките спират да се делят и остаряват, но не умират. Така те не се замества от нови, а се натрупват и това води до редица възпалителни процеси.
New photos released of the Axiom-1 crew, the first all-private mission to the International Space Station.
— Toby Li (@tobyliiiiiiiiii) June 22, 2021
Launching January 2022.
From Inspiration4 to Axiom, the next few years of commercial human spaceflight will be no less than exciting!
This is the future of space! pic.twitter.com/vJnC2poRao
Изследователите предполагат, че по-дълги космически пътувания, като това до Марс например, могат да окажат по-негативни последствия върху човешкия организъм и да доведат до преждевременно стареене.
През следващото десетилетие се очаква NASA и Китай да изпратят астронавти на Червената планета, която е на повече от 50 милиона км от Земята. Мъск пък се надява това да стане преди 2030 г.
Важно уточнение е, че МКС се намира в пояса на Ван Алън - защитен магнитен мехур около Земята, който намалява въздействието на слънчевата радиация. Затова ако въпреки него астронавтите покажат симптоми на преждевременно стареене, значи ще трябва да се помисли сериозно над въпроса как да се противодейства на него, когато тази защита не е на лице, предава Daily Mail.
Източник: iStock
По-ранни проучвания по темата разкриват, че пътуващите до Луната имат пет пъти по-голям риск от смърт заради сърдечни заболявания, отколкото астронавтите, пътуващи само до МКС в ниска орбита. И това се дължи изцяло на ефекта от космическата радиация.
Според изследователите условията на ниска гравитация променят формата на клетката, а високите G-сили, включително по време на излитане, допринасят за стареенето на ДНК клетките. Ако пък астронавтите имат "късмета" да попаднат на слънчево изригване, тогава вече си имат работа с атомна радиация, която дори в малки нива може да доведе до значително клетъчно стареене, а и може да премине през конструкцията на космическите кораби.
Ако учените открият, че космическите полети причиняват клетъчно стареене, това не значи край на пътуванията до Марс. Вече са в ход редица клинични изпитвания на лекарства - сенолитици, чиято цел е да се борят с процеса на клетъчно стареене. Разбира се, ще са необходими години, за да се постигне желаният резултат.
