На 20 ноември 1998 г. в открития Космос започва изграждането на Международната космическа станция, съвместен проект на пет космически сили - американска, руска, японска, канадска и европейска. Първият екипаж пристига на борда две години по-късно и тя функционира вече цели 23 години, което е своеобразен рекорд.
МКС обаче има своя срок на годност и той изтича скоро. А това повдига въпроса какво ще се случи с огромната летяща конструкция с дължина 51 метра и тегло от няколко тона. Преди дни космическата агенция на САЩ разкри своя план за разбиване на космическата станция на земната повърхност.
Функционирането й по план трябва да продължи до 2031 г., когато орбиталната лаборатория ще бъде изведена от експлоатация заради вредите, нанесени от суровите условия в открития Космос. А дотогава NASA трябва да възложи на някоя компания създаването на "космически влекач" - кораб, който е достатъчно мощен, за да изтегли Международната космическа станция от нейната орбита на около 281 км. и да я насочи към Земята, приземявайки я на около 120 км. За създаването му ще бъдат похарчени близо милиард долара.
Източник: iStock
От тази височина ще започне спускането към Тихия океан и тонове материал ще бъдат изхвърлени във водата. От агенцията обясняват, че получават веднъж месечно разрешение за освобождаване на въздушното пространство над океана, което използват за изхвърлянето на остатъци от по-малки космически и товарни кораби.
От 2026 г. пък NASA ще вкара в сила плана за пенсиониране на МКС, като тя ще бъде оставена буквално на произвола на съдбата, за да започне процеса по нейното естествено разпадане. Така атмосферното съпротивление ще намали орбитата на станция с няколко километра, но в рамките на няколко години.
Учените от агенцията обясняват, че МКС може да се управлява сама до надморска височина до 250 км., след което се нуждае от специалния влекач, който предстои да бъде създаден, за да поеме управлението. За да изпълни задачата си ще са необходими и осем тона пропелант - гориво за реактивни двигатели. А пълното изкарване от орбита и сваляне на станцията до най-ниската контролируема височина трябва да се случи за около 15 минути, изчисляват от NASA. И това изисква наистина огромен ракетен двигател.
Източник: iStock
При контролираното падане към земната повърхност част от модулите и тяхната обвивка ще се разтопят от голямото налягане. А това, което остане непокътнато, ще бъде насочено към Пойнт Немо, регион на Тихия океан между Нова Зеландия и Южна Америка, често използван като гробище за космически кораби. Там се намират останките от най-малко 260 кораба, предава Daily Mail.
Този план на NASA за сбогуване с Международната космическа станция е избран като най-подходящ сред няколко анализирани. Другите са разглобяване и връщане на Земята, издигането й на по-висока орбита, за да остане в Космоса или оставянето й в орбита да се разпадне, докато произволно падне на Земята. Те обаче са отхвърлени, защото структурата не е проектирана за лесно разглобяване, за да остане в орбита пък трябва да се подсилва допълнително, а оставането й там и произволното падане на останките върху земната повърхност крие рискове.
Още преди официалния край на ерата на Международната космическа станция от космическата агенция на САЩ се подготвят за следващата си стъпка, за да не загубят своята доминация. От там са стартирали конкурс за създаване на нова комерсиална станция от частна компания, която да бъде изстреляна в орбитата на Земята.
