Езерата Люцерн, Тун и Нюшател са сред забележителностите, на които едва ли някой турист в Швейцария пропуска да се наслади. Но това, което едва ли знае за тях, е, че под повърхността им се крие взривоопасен проблем - буквално.
Години наред швейцарските военни са използвали езерата като депа за стари боеприпаси, мислейки, че те могат да бъдат изхвърлени безопасно там. Към днешна дата обаче в езерото Люцерн има приблизително 3300 тона боеприпаси, докато във водите на Нюшател - около 4500 тона. Някои боеприпаси са на дълбочина между 150 и 220 метра, но в езерото Нюшател например са само на шест или седем метра под повърхността.
За да се справи с проблема швейцарското министерство на отбраната предприема по-нестандартни действия. То предлага 50 000 франка (или 45 000 британски паунда) парична награда за най-добрите идеи за изваждане на боеприпасите от водите на езерата. Трите най-добри идеи, които са и безопасни, и екологични, ще си поделят наградата, но въпреки това самата операция се очаква да струва милиарди.
Задачата няма как да не бъде дълга и сложна, но преди да се премине към действия, е нужен план. Всеки, който може да предложи такъв, може да изпрати идеята си към швейцарското министерство на отбраната до февруари следващата година. След като бъдат анонимно оценени от група експерти, тримата победители ще бъдат обявени през април.
Източник: iStock
езерото Тун
Междувременно обаче много хора продължават да се съмняват относно безопасността, още повече че се знае от десетилетия насам, че в швейцарските езера са били изхвърлени патрони. Експерти са предупреждавали за рисковете, които са основно два.
Първият е свързан с опасността от експлозия (въпреки че боеприпасите са под вода), тъй като не са били премахнати всички предпазители. Вторият риск пък се отнася до замърсяването на водата и почвата и реалния шанс силно токсичен тротил да замърси езерната вода.
Оказва се обаче, че ситуацията с използването на езерата като депа за боеприпаси, далеч не е първата, в която швейцарските военни са проявили небрежност.
През 1947 г. алпийското село Митхолц претърпява масивна експлозия, когато се взривяват 3000 тона боеприпаси, съхранявани от армията в планината над селото. Девет души са убити, а селото е унищожено. Взривът е бил чут чак на 160 километра разстояние в Цюрих.
Преди три години военните разкриха, че още 3500 тона потенциално опасни боеприпаси са все още заровени в планината, но ще бъдат премахнати. За жителите на селото това е означавало да напуснат дома си в рамките на десетилетие, докато се проведе операцията.
Към днешна дата обаче в Швейцария дори нарастват получените съобщения от цивилни, открили неексплодирали боеприпаси в провинцията. Дори в зони с ледници, които сега се отдръпват заради изменението на климата, топящият се лед разкрива боеприпаси отпреди десетилетия.
Те се явяват като един вид вещественото наследство от отбранителната стратегия на Швейцария за "въоръжен неутралитет" - поддържане на голяма армия (военната служба е задължителна за всички швейцарски мъже), която обучава войските си дори в гъсто населените територии, пише BBC.
