Пирин е планина, която няма как да остави сърцето безучастно (поне нашето). Величествени върхове, стръмни била и десетки кристални езера, които като огледала улавят цветовете на небето - това е светът, в който всяка стъпка е ново откритие. Да пренощуваш в хижа тук не е просто начин да си починеш след дълъг преход, а истинско потапяне в магията на планината.
Нека само за момент ви обрисуваме една картина: събуждате се с първите слънчеви лъчи, които се плъзгат по повърхността на високопланинско езеро. Няма шум от коли, няма градско напрежение - само песента на вятъра и отражението на върховете в спокойната вода.
Нощем небето се разгръща в цялата си безкрайност, обсипано със звезди, които сякаш са на една ръка разстояние. А през деня всяка пътека води към ново езеро, ново панорамно било, ново усещане за свобода. Именно тук времето губи своята сила - остава само моментът и усещането, че сме на място, където природата е по-силна от всичко. Признаваме си, че една от причините да обичаме Пирин са невероято красивите му езера. Като добавим към това и кацнала хижа или заслон отстрани, се получава място, което си струва всеки човек да посети. Ето ги и нашите три предложения за места в Пирин с уникална гледка към езера.

Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова
Синанишко езеро, снимано встрани от хижа "Синаница"
Хижа "Синаница"
- Най-популярен изходен пункт: хижа "Вихрен", до която се стига с кола
- Времетраене на прехода: около 4 часа
- Надморска височина: 2185 метра
- Езерото до хижата: Синанишко
Хижа "Синаница" е едно от най-живописните кътчета в Пирин. Тя е сгушена на брега на тюркоазеното Синанишко езеро, точно под величествения връх Синаница (2516 м), чиято внушителна снага се отразява в спокойните води. Самата хижа е двуетажна постройка с капацитет от 48 места - уютни стаи и едно по-голямо спално помещение в пристройката. В столовата можем да хапнем нещо топло, приготвено от хижарите, а за удобство има и wi-fi, захранван от соларни панели. Тоалетните и банята са външни и се намират на около 80 метра от сградата, но не са особено приятни.
Пътят до "Синаница" е истинско приключение, което започва от хижа "Вихрен". Маркираната със синьо пътека тръгва от чешмата до паркинга и първоначално следва коритото на река Бъндерица. След около километър започва леко изкачване към Муратово езеро (2230 м) - едно от най-красивите и леснодостъпни пирински езера, прекрасно място за кратка почивка. Оттам преходът става по-стръмен и води към Бъндеришката порта (2500 м). След като достигнем билото, трудната част приключва и пред очите ни се разкриват гледки, които спират дъха.

Източник: iStock
Хижа "Синаница" и Синанишко езеро
Пътеката към "Синаница" завива вдясно по Синанишкото било. След около час приятно ходене по почти равен терен се достига до Синанишката порта. Оттук остава спускане от около 200 метра до самото Синанишко езеро, край чиито брегове е разположена хижата. Пристигането е особено вълнуващо - гледката на спокойната вода под суровата скалиста красота на връх Синаница е една от онези, които остават завинаги в съзнанието.
Хижа "Безбог"
- Най-популярен изходен пункт: хижа "Гоце Делчев", до която се стига с кола
- Времетраене на прехода: около 2.30 ч. пеша и около 35 минути с лифт
- Надморска височина: 2236 метра
- Езерото до хижата: Безбожко
Хижа "Безбог" е една от най-лесно достъпните и същевременно най-впечатляващи хижи в Пирин. Разположена е на брега на кристалното Безбожко езеро, под суровата каменна снага на връх Безбог (2645 м). Самата хижа е голяма масивна сграда с капацитет от над 140 места, което я прави предпочитана както от опитни планинари, така и от семейства с деца или туристи, които тепърва откриват красотата на планината. В хижата има ресторант с топла кухня, столова и удобни стаи. Захранва се с електричество, има wi-fi и дори асансьор - нещо рядко срещано за високопланинска хижа.
До "Безбог" се стига изключително лесно - от село Добринище се хваща асфалтов път, който води до хижа "Гоце Делчев" (1412 м). Оттам пътуването продължава с лифт, който изкачва туристите директно до хижата. Самото пътуване с лифта също е страхотно преживяване - бавно издигане над вековните гори и откриващите се панорами към върховете на северен Пирин.

Източник: iStock
Хижа "Безбог" и Безбожко езеро
"Безбог" е чудесна изходна точка за едни от най-красивите маршрути в планината. Оттук започва пътеката към Попово езеро - най-голямото и едно от най-живописните в Пирин, заобиколено от стръмни върхове. От хижата може да се поеме и към върховете Безбог, Полежан или Джано, които предлагат гледки към много върхове и десетки езера. Но дори и да решим да останем в хижата, любувайки се на гледката към прекрасното езеро отпред, е напълно достатъчно за душата.
Заслон "Тевно езеро"
- Най-популярен изходен пункт: хижа "Безбог"
- Времетраене на прехода: около 4 часа
- Надморска височина: 2512 метра
- Езерото до заслона: Тевно
Заслон "Тевно езеро" е едно от най-емблематичните и обичани места в Пирин - не само заради уюта, който предлага, но и заради уникалното си разположение. Построен е на 2512 м н.в. на самия бряг на Тевно езеро - едно от най-големите високопланински езера в планината, заобиколено от сурови върхове като Валявишки чукар, Каменица и Момини двори. Вечерите тук са магия - залезите се отразяват във водата, а нощното небе е толкова ясно, че създава усещане, сякаш можем да докоснем звездите.
Самият заслон е малка масивна постройка с капацитет за около 30 души. Настаняването е в общи спални помещения, атмосферата е семпла, но изпълнена с планинарски дух. Има малка столова, където хижарите предлагат топла супа, чай и кафе - нещо, което в суровите условия на планината се усеща като истински лукс. Ток няма, но уютът и непринудената обстановка напълно компенсират.
До "Тевно езеро" се стига по няколко маршрута, като най-популярните тръгват от хижа "Демяница", хижа "Беговица" или хижа "Пирин". Преходът е дълъг и не от най-лесните, но гледките по пътя - езера, била и върхове, са повече от награда за усилието. Заслонът се намира и на самия маршрут на Пиринската част от международния туристически маршрут E4, което го превръща в задължителна спирка за всеки, който поема по дългия път през планината.