Всяка есен светът затаява дъх, когато в Стокхолм започва сезонът на Нобеловите номинации и награди. Камерите са насочени към учените, писателите и активистите, които ще влязат в историята като хора, променили човечеството. А ние, тук, в малка България, отново си задаваме същия въпрос: Кога ли ще дойде редът и на нас?
Истината е, че България не е лишена от талант, нито от постижения, които заслужават световно признание. Просто, както често се случва, съдбата и географията имат свой собствен сценарий.
Единственият ни нобелист - роден в България, но не българин
През 1981 г. Нобеловата награда за литература отива при Елиас Канети - писател и философ, роден в Русе. Канети е носител на наградата като гражданин на Австрия, но не забравя корените си. В спомените си описва Русе като "малък космополитен град", в който се е родила жаждата му за знание.
И макар технически да не е български лауреат, за мнозина у нас той е част от националната културна памет, което е доказателство, че духът няма паспорт.
Поетите, които стигнаха почти до върха
Едно от най-ярките имена в българската литература, а именно Елисавета Багряна, е била номинирана няколко пъти за Нобелова награда. Поезията ѝ, силна и женствена, пробива граници в епоха, когато жените в литературата са били по-скоро изключение.
Шведската академия обаче никога не стига дотам да ѝ връчи отличието - може би защото светът все още не е бил готов да приеме една жена от Балканите като "глас на човечеството".
Науката също има своите герои
Източник: iStock
България не изостава и в науката. Имена като акад. Иван Странски, един от пионерите на физикохимията и изследванията върху кристалния растеж, или проф. Марин Механджиев, номиниран за Нобелова награда по химия през 2004 г., показват, че българската мисъл може да стои наравно с най-добрите в света. Те не получават статуетката, но оставят нещо по-трайно - знания, които движат човечеството напред.
Когато вярата спасява животи
През последните години и Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир - за ролята си в спасяването на близо 50 хиляди български евреи по време на Втората световна война.
Източник: GettyImages
Това е един от малкото примери в историята, когато цяла религиозна институция застава срещу нацисткия режим и побеждава. Макар наградата да не е присъдена, номинацията сама по себе си е признание, което говори повече от всеки медал.
Съвременният ни шанс: Георги Господинов
През последните години името на Георги Господинов все по-често се споменава в контекста на Нобелова награда, макар и да не е номиниран официално. След международния успех на романа "Времеубежище", който спечели престижната награда Букър през 2023 г., Господинов се превърна в литературен посланик на България.
Много критици в Европа и САЩ го определят като "един от най-оригиналните съвременни гласове на континента" и не е трудно да си представим как един ден именно той може да донесе първата истинска Нобелова награда у нас.
Надеждата (поне в нашите сърца) остава
България може и да няма (все още) свой официален Нобелов лауреат, но да се надяваме, че ще продължи да има нещо по-ценно - постоянен стремеж към знание, култура и смелост. Може би следващият носител на Нобелова награда вече работи в някоя лаборатория в София, пише роман в Пловдив или разработва нова технология в Плевен. А когато този ден настъпи, няма да е голяма изненада (поне за нас) - ще е просто дългоочаквано признание за един народ, който винаги е вярвал в силата на ума и духа.
