Алберт Айнщайн - носител на Нобелова награда за физика за откритието на фотоелектричния ефект и великият учен, стоящ зад общата и специалната теория на относителността, веднъж казва: "Прекаленото възхищение, с което се приема моята работа, ме кара да се чувствам много неудобно. Понякога имам чувството, че съм един неволен измамник."
Като се има предвид огромният му принос към физиката, може би Айнщайн е страдал от синдром на самозванеца - усещането, че си некомпетентен или измамник, докато всички около теб са на мястото си по заслуги.
И макар да е утешително, че дори Айнщайн се е чувствал така, не всички носители на Нобелова награда реагират по същия начин на признанието за постиженията си. Всъщност има и обратен феномен, наричан "Нобелова болест" или "нобелит" - термин, описващ склонността на някои лауреати да развиват странни, ненаучни или направо налудничави възгледи след спечелването на наградата.
Изненадващо много Нобелови лауреати са изразявали псевдонаучни убеждения, обикновено в области, далеч извън тяхната специалност. Сред тях има учени с огромен авторитет, които след успеха си се увличат по психични изследвания, телепатия или дори вярват, че са били посещавани от говорещи, светещи зелени еноти на мотор.
В една глава от книгата Critical Thinking in Psychology изследователи описват редица такива случаи. Някои лауреати развили мрачни и вредни убеждения - като Джеймс Уотсън и неговите отдавна опровергани теории за расата и интелекта - но други се насочили към по-забавни форми на "Нобелова болест".
Източник: iStock
Например Пиер Кюри, носител на Нобелова награда за физика за откриването на радий и полоний, започнал да участва в спиритически сеанси и вярвал, че изследването на паранормалното може да помогне да се обяснят явления като магнетизма.
Джоузеф Томсън, който открил електрона и също получил Нобелова награда за физика, развил подобен интерес към психичните феномени и бил член на Обществото за психични изследвания цели 34 години.
Шарл Рише, лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина през 1913 г., пък е човекът, измислил думата ектоплазма - вещество, което според него медиумите излъчвали по време на сеанси. В действителност "ектоплазмата" била просто фокус - някои медиуми гълтали лента от марля и после я "изплювали" в подходящия момент, като понякога прикрепяли към нея гумени ръкавици или снимки, за да изглежда по-зловещо. Трудно е да си представим как такъв трик би заблудил носител на Нобелова награда по медицина, но очевидно е възможно.
Понякога обаче "Нобеловата болест" може да има и по-сериозни последици. Ричард Смоли, награден през 1996 г. за откриването на трета форма на въглерода (фулерените), по-късно започнал да отрича еволюцията. Други пък са подкрепяли евгениката, лоботомията или вредни идеи, свързани с аутизма.
Особено ексцентричен пример е д-р Кари Мълис, носител на Нобелова награда за химия през 1993 г. След награждаването си той изразил съмнение в климатичните промени, отрекъл връзката между ХИВ и СПИН и дори заявил, че вярва в астрологията. Освен това твърдял, че е видял "светещ зелен енот, който му говорил".
Източник: iStock
Защо се случва това
Според един друг Нобелов лауреат, Пол Нърс, причината може да е в общественото и медийното внимание, което лауреатите получават. След наградата всички започват да очакват от тях мнение по всякакви теми - дори далеч извън техните компетенции.
"В очите на много хора изведнъж се превърнах в световен експерт по всичко," пише Нърс в статия за The Independent, където съветва бъдещите лауреати да не се поддават на тази илюзия. "Не съм прекалено скромен човек и разбирам от биология и наука като цяло, но експерт по всичко със сигурност не съм."
"Ще ви заливат с молби да коментирате различни теми, да подписвате писма и петиции, да подкрепяте каузи - някои достойни, други не чак толкова," добавя той. "Но не се изкушавайте да се отдалечавате твърде много от собствената си област и от науката като цяло."
Изследователите, които разглеждат феномена, предлагат и свое обяснение: "Редица когнитивни грешки - като "сляпото петно на предубежденията", чувството за всезнание, всемогъщество и неуязвимост, както и личностни черти като нарцисизъм и прекомерна откритост - могат да направят дори много интелигентни хора податливи на катастрофални грешки в критичното мислене," пишат те.
Като примери посочват не само някои Нобелови лауреати, но и самия Исак Нютон, който бил увлечен по алхимия и имал странни религиозни вярвания. Въпреки това изследователите подчертават, че няма реални данни, че носителите на Нобелова награда са по-склонни към псевдонаучно мислене от останалите хора.
