В последно време все по-упорито се говори, че свръхконсумацията на месо, отглеждането на животни и производството на месни продукти в световен мащаб са един от сериозните замърсители на планета. Твърди се дори, че парниковите газове от земеделието нанасят по-голяма вреда на озоновия слой от тази при добив на петрол.
На фона на цялата тази негативна прогноза за бъдещето, се появява една друга теза - че в месото всъщност се крие нашето спасение. А зад нея стои един термин - регенеративно земеделие.
Идеята е да се докаже, че не месото, а обработката му и отглеждането на животните вреди на планетата. И ако той се промени, няма проблем да продължаваме да консумираме местни продукти. Дори животните ще имат възможност да влияят положително, а не отрицателно на климата.
Източник: iStock
Промяната, която регенеративното земеделие определя като наложителна, е връщането на пасищните животни отново на пасищата. Имитирането на естествените екосистеми, съществували много преди индустриалното земеделие би засегнало около 80% от животните, които се отглеждат за месо днес.
Една от основните роли на растенията е да извличат въглеродния диоксид от атмосферата, да го улавят и да го прокарват в почвата. Този процес е много по-активен, когато и растенията са.
А когато пашните животни се хранят с тях, те стимулират процеса на фотосинтеза, за да се възстанови по-бързо откъснатата част. Паралелно с този процес се ускорява и абсорбирането на въглеродния диоксид.
Източник: iStock
Освен че редуцира значително вредните въглеродни емисии в атмосферата, регенеративното земеделие подпомага климата и с намалено използване на торове, фуражи и пестициди.
Пасищните животни естествено възстановяват и попълват почвата, редицурайки нуждата от допълнителното й обработване. Възстановяването на естествените екосистеми води и до възстановяване на естествените начини за борба с плевели и вредители, без химия. Така печелят земеделците, печели и планетата, пише Huffington Post.
Разбира се, този тип отглеждане на животни на 12-те милиарда акра земеделска земя не може да реши изцяло проблема с парниковите газове, които се оценяват на около 40 гигатона годишно (40 милиарда тона). Но е изчислено, че поне 1.5 гигатона биха могли да се спестят, ако регенеративното земеделие се прилага в световен мащаб.
