Гърция има богата природа, култура и кулинария, които привличат туристите към страната всяка година. Докато някои от специалитетите в магазините и ресторантите са широко известни, има други, които са малко по-специфични, не толкова лесни за намиране и може би не по вкуса на всеки. Но определено си струва да ги опитаме.
Вероятно сме чували за мастихата. Това е ароматна смола от специален вид мастиково дърво - Pistacia lentiscus, което се отглежда най-вече на остров Хиос. Мастихата е ценена от векове с лечебните си свойства за стомаха, храносмилането и оралната хигиена. Има свеж, дървесен и леко боров вкус.
Консумира се под формата на сурова смола или като капсули, използва се и в различни продукти като паста за зъби.
Източник: iStock
Освен това в Гърция е много популярен ликьорът с мастиха, който има леко сладникав вкус и билков аромат и се консумира като диджестив, добре охладена.
Източник: iStock
В южната ни съседка можем да намерим и различни сладки и десерти с мастиха. Важно е уточнението, че те не се приготвят със споменатия ликьор, а с чистата смола. Тя се използва както в различни бисквити, вафли и локум, така и в приготвянето на самали (сиропиран сладкиш с грис, лимон, розова и мастиха), а и в мастиха пита (десерт с вафлени кори).
Източник: iStock
Безспорно най-популярният начин за консумацията на мастихата, особено сред туристите, е т.нар. гръцка подводница (ypovrichio). Иповрихио, което на гръцки значи "подводница", е традиционен десерт, който се приготвя от гъста ароматна паста от захар, вода и глюкоза или мед, овкусена най-често с ванилия или мастиха.
Тази паста се сервира върху лъжичка и потопена в чаша със студена вода. Сладкото се яде от лъжицата като междувременно отпиваме и от водата, което го прави страхотна идея за освежаване и подслаждане през летните дни.
Историята на това бяло сладко произлиза в квартал Галата в Истанбул. Създадено е от от сладкари от остров Хиос, които живеят там, а след като се връщат в родното си място, обогатяват рецептата с прословутата местна мастиха. А през 50-те и 60-те години на миналия век започва да се приема като десерт, който е символ на гръцкото гостоприемство, какъвто си остава и до днес. Затова, ако някой иска да ни почерпи с него, обезателно трябва да приемем.
