Топла, люта и кисела. Най-често след тежка вечер, но не задължително. Шкембе чорбата отдавна се е превърнала в част от традиционната българска кухня. Някои дори може да смятат, че ние сме я измислили. А други пък въобще не се замислят над този въпрос, докато я подправят с още оцет с чесън.
Оказва се, тази супа има доста интересна история, които си струва да познаваме. И това ще ни отнеме време, вероятно по-малко от изяждането на една купичка с шкембе.
Основната теория е, че чорбата е започнала да се приготвя още по времето на Османската империя и постепенно от Константинопол се е разпространила на Балканите. През XIX век тя вече е част от градската култура чрез специалните заведения, в които се приготвя - шкембеджийници.
Източник: iStock
В Турция тази супа се нарича "искембе". А в другата ни южна съседка - Гърция, същото ястие се предлага под името "паца". И тук има шкембеджийници, а собственикът на една от тях в Солун прави опит да регистрира супата в ЮНЕСКО като уникално гръцко ястие. И това води до интересен спор между двете страни.
Е, той далеч не е единственият подобен на кулинарна основа, защото през годините двете държави спорят за произхода на много продукти и ястия, като например лозовите сърми и баклавата. И всяка защитава своята теория, подкрепена с исторически факти.
Според ресторантьора Димитрис Царухас, който от сутрин до вечер предлага шкембе на клиентите си, рецептата за паца се споменава още в "Одисея" на Омир, по-специално в частта за пиршеството, което съпругата на Одисей, Пенелопа, приготвила за ухажорите в деня, в който съпругът ѝ се завърнал от десетгодишното си пътешествие.
Източник: iStock
Той цитира, че се говори за говежди кореми, пълни със лой и кръв. "Ако това не е паца, тогава какво друго би могло да бъде?", пита той, убеден, че шкембе чорбата е измислена от гърците. И никак не се притеснява, че турците може да докажат правотата си. Вероятно заради книгата на Лена Офлидис, която е единствената по рода си, описваща историята на тази супа, именно с цел да я превърне в част от културното наследство на Гърция, признато от ЮНЕСКО.
Има една основна разлика и тя е, че в Гърция в шкембе чорбата се прибавя и месото от телешки бутчета, освен самото телешко шкембе. Това я прави не само по-вкусна и ароматна, заради бульона от месото, но и по-полезна заради по-високото съдържание на колаген.
Турците обаче нямат намерение да отстъпват в тази кулинарна битка, защото са убедени, че шкембе чорбата е част от местната култура от векове и е нещо специфично за турците. Споменава се и фактът, че пътешественикът от XVII век Евлия Челеби в своята "Книга за пътешествия" описва продавачи на супа от шкембе и рисове в Истанбул, посочвайки го като доказателство, че супата има 400-годишна история в Турция, пише AP.
Според собственици на турски шкембеджийници, гръцката кандидатура дори не бива да продължава напред в обсъждането и желаят мерки, с които това недоразумение, според тях, да бъде прекратено. Дали ще има един победител в този кулинарен спор - надали. Но по-важното е традициите да продължават да съществуват.
