"5 любими песни" е поредица на Lifestyle.bg, в която български известни личности избират музиката, която ги вдъхновява, връща ги към любими спомени или неизменно свързват с определени поводи и периоди от годината.
Лятото има странния навик да се промъква незабелязано - започва с планове за дълги вечери, фестивали, пътувания и дни без часовник, а изведнъж се оказва септември. И докато още се опитваме да задържим усещането за топлина, морска сол и музика от някой летен плейлист, hug or handshake ни дават пет песни, с които да изпратим сезона.
Този път изборът на групата е особено личен - има парче, което връща към ученическите години, песен, превърнала се в саундтрак на едно лято, музика, която не може да бъде отделена от усещането за слънце, и накрая - едно парче, което сякаш казва вместо всички нас: "лятото беше каквото беше, а сега... най-накрая свърши."
Hug or handshake са сред имената, които през последните години се утвърдиха като разпознаваема част от българската инди сцена. Групата е създадена през 2019 г. от Петър Трифонов и Антон Георгиев, а по-късно към тях се присъединяват Виктор Иванов и Николай Николаев. Дебютният им албум Once Upon a Pink Sedan излиза през 2021 г., а след него групата постепенно започва да разширява музикалния си свят с поредица от сингли.
През 2025 г. hug or handshake издадоха "Burden of Proof" и "It Was Me", а през февруари 2026 г. дойде и "My Favorite Restaurant" - релийз, който събира три песни и подсказва за посоката на очаквания втори студиен албум. В момента групата работи именно по него, като според официалната им биография издаването му е планирано за 2026/2027 г.
И това не е единственото интересно нещо около тях в края на лятото. През септември hug or handshake представиха нов прочит на "Поля от слънчогледи" на Остава като част от благотворителната кампания "Хитове с 1% промяна". За версията си групата променя оригиналната минорна тоналност в мажор, а видеото е заснето в изгорели от пожарите гори край село Безден - като история за възстановяването и живота след разрушението. Но преди да се потопим в новата им музика, нека чуем какво са избрали Пепи, Вики и Тони за края на това лято.
Първият избор е на Пепи, а с него директно се връщаме назад във времето: "Защото ми напомня за ходенето на училище с ръце в джобовете и подсмърчащ нос."
Трудно е да се измисли по-кратко и едновременно с това по-точно описание на усещането, което носи "Never Meant". Песента на American Football е откриващото парче от едноименния дебютен албум на групата, издаден през 1999 г. Тогава музикантите едва ли са предполагали, че записът постепенно ще се превърне в култово заглавие и ще има огромно влияние върху развитието на emo и math rock сцената.
"Never Meant" е от песните, които не се нуждаят от драматични жестове, за да създадат настроение. В нея има нещо носталгично, леко тъжно и едновременно с това уютно - точно като спомен, който не си викал нарочно, но който една мелодия внезапно връща.
След училищните спомени идва рязък скок към лятото - плаж, приятели и песен, която случайно се оказва точно на мястото си. Това е изборът на Вики, който разказва:
"Balu Brigada е бандата, която слушах най-много това лято - двама братя от Нова Зеландия със супер готина енергия. "Designer" е парчето, което последно ме впечатли. Бях на почивка с голяма група приятели и чух песента за първи път от един техен плейлист, докато пътувам към плажа. Пасна перфектно на момента и сега свързвам цялото лято с него."
Както Вики спомена, Balu Brigada са дуо от Нова Зеландия, а "Designer" е част от краткосвирещия им албум Find A Way, издаден през 2023 г. Песента има онзи лек, съвременен поп заряд, който не се натрапва, но лесно остава в главата. И ако една песен е успяла да се превърне в спомен за пътя към плажа, приятелите и едно цяло лято, значи си е свършила работата. Защото след време може и да не се сещаме точно какво сме правили в даден ден от ваканцията, но когато чуем правилната песен, изведнъж си спомняме всичко.
Втората песен на Вики идва от един интересен артист, а ето и какво казва самият той за избора си: "Kutiman следя от години вече и винаги съм харесвал нещата му. Повечето са инструментални и често сглобява песни, като семплира музиканти от интернет. Проектът му с Dekel обаче е нещо различно и мисля, че е най-силната му страна - да композира за изпълнители. Нямам лято без това парче."
Тук вече лятото има съвсем друга температура. "My Everything" на Kutiman и Dekel е издадена през 2022 г. като част от албума Open. Парчето събира характерния за Kutiman интерес към фънк, психеделия, соул и груув, но с вокалното присъствие на Dekel придобива много по-песенна и интимна форма.
Самият Kutiman е известен и с проекта си ThruYOU, в който изгражда нова музика чрез комбиниране на изпълнения, качени от различни музиканти в интернет. Именно този подход го превръща в един от интересните примери за това как дигиталната епоха може да промени начина, по който се създава музика.
След "My Everything" идва моментът, в който трябва да признаем очевидното: лятото наистина свършва. Тони избира Parcels - "Finallyover" и причината е повече от логична за много хора.
"Може би любимата ми песен в момента. За мен лято 2026 беше доста заето с работа на всички нива. Не мога да кажа, че успях да му се насладя или да си почина както ми се искаше. Дадох си сметка, че живея с едно напрежение, нагласа, че трябва да изстискам времето максимално. Но всъщност лятото е такова, каквото е. Не беше непременно лошо, но it's finallyover."
Парчето е част от албума LOVED на Parcels, издаден през септември 2025 г. "Finallyover" е една от по-спокойните и интроспективни композиции в него - контрапункт на по-фънки и танцувални моменти, с които групата е добре позната.
И така стигаме до последната песен - отново избор на Пепи, с която hug or handshake окончателно затварят летния плейлист.
"Защото тази есен я посрещам с това парче в главата", категоричен е Пепи.
Това е "Medicine For Horses" на шведската пост-пънк група Viagra Boys - песен от албума viagr aboys, издаден през април 2025 г.
И ако очакваме от Viagra Boys единствено шум, сарказъм и мръсен пост-пънк, "Medicine For Horses" предлага малко по-различна страна на групата. Парчето е по-бавно, по-меланхолично и необичайно откровено. Критиците също отбелязват именно тази по-мека и емоционална страна на композицията, която контрастира с по-шумната енергия на останалата част от албума.
Това е песен за странното усещане, когато сезонът се сменя, но вътрешно още не си готов да го последваш. Лятото си отива, идват по-хладните сутрини, работата отново влиза в ритъм, а в главата ти още звучи музика от последните топли вечери.
