Жирафите спят предимно изправени - като защитен механизъм срещу хищници, който ги държи в относителна безопасност. Това обаче не е възможно по време на някои етапи на съня, а позите, които заемат, за да се справят с изключително дългите си шии, са, меко казано, смешни. А и вероятно, не особено удобни.
Тези високи животни достигат височина от 4,8 до 5,5 метра. Но това не е достатъчно, за да ги предпази от враговете им. Един от начините, по които са еволюирали, за да се справят с тази заплаха, е да спят много малко и в положение, което означава, че са готови да избягат, ако се наложи.
"Жирафите спят едва около четири часа в рамките на денонощието", казва Бека Кийф, която се грижи за тях в лондонския зоопарк ZSL. "Този сън се случва на много кратки серии, с продължителност около пет минути. Заспиването за голям период от време ги излага на голям риск от хищници."
Същото важи и за конете, като и въобще за животните от рода на копитните. Всичко това обаче се променя, когато те достигнат до съня с бързо движение на очите (REM) - фаза, която се смяташе за уникална за бозайниците и птиците, но впоследствие бе открита дори при паяци и влечуги.
@tanganyikawildlifepark At 12 hours old, this cutie is still getting used to that long neck ???? #giraffe #babygiraffe #giraffes #babyanimals #funnyanimals #fyp ♬ Baby Elephant Walk - Henry Mancini
"Когато жирафите навлязат в REM, който продължава само около минута, често губят способността да поддържат главата си изправена. Тогава тя се опира на гърба им или се залюлява на една страна, което предизвиква S-образна форма на врата", казва още Кийф.
Тази фаза на съня е критична, но се пък е важна за затвърждаване на спомените и наученото - особено за младите екземпляри.
При наличието на толкова дълги шии, лягането на земята и изправянето след това е свързано с много усилия. Смята се, че дългата шия е адаптация, чрез която животните достигат листата на дърветата по-високо от конкурентните видове. Но изследванията показват, че всъщност има по-агресивно обяснение за екстремната дължина.
Нелепо закръгленият изчезнал жираф от вида Discokeryx xiezhi се е сражавал, използвайки главата си като оръжите, и се смята, че тези битки са укрепвали врата, създавайки еволюционен натиск за по-дълги шии. Това се наблюдава и днес в странните битки на жирафите, когато мъжките размахват главите си един срещу друг, когато се борят за партньорка, пише IFL Science.
