Покрай пандемията от COVID-19, самотата се превърна в познато усещане за мнозина. А дори и да не сме в подобна ситуация, като сегашната, тя може да предизвика редица психологични проблеми, като депресия и тревожност.
Ново изследване на учени от Масачузетски университет по технологии показва как мозъкът ни реагира на самотата. Оказва се, че тя задейства механизми, подобни на чувството за глад. Но не за храна, а за социален контакт.
В научния експеримент взимат участие 40 души. Едната половина от тях са оставени без храна 10 часа, а другата - без да общуват с никого. След това им е направен скенер, който показва почти една и съща активност в мозъка и сходни неврологични отговори.
Източник: iStock
За изолирания човек снимка на хора, които са заедно и се забавляват, има същия ефект, както пълна чиния с тестени изкушения за гладния.
А основният извод, който можем да си направим на базата на този резултат, е, че мозъкът ни възприема социалното взаимодействие като една от основните нужди и неговата липса води до съответния ефект.
Точно както гладът и жаждата ни мотивират да потърсим храна или вода и да задоволим нуждите си, така и самотата ни подтиква да търсим контакт с други хора, за да можем да оцелеем, предава Bussines Insider.
Източник: iStock
Друго интересно откритие на учените е, че при хората, при които чувството за самота се задълбочава и липсата на комуникация с другите е по-продължителна, усещането за глад постепенно се притъпява и нуждата да се хранят остава някак на заден план зад тази за общуване.
Това е изненадващо, защото досега изследвания са показвали, че хората, както и животните, често заменят неудовлетворените си нужди с други. Например - когато човек няма пълноценен социален живот, той е самотен и яде повече, защото храната му носи удоволствие, което му липсва от комуникацията. Но връзката между храната и самотата явно се оказва по-сложна.
Трябва да направим и уточнението, че самотата до известна степен е субективно понятие. Не всички участници в изследването след 10 часа в изолация се чувстват самотни, но всички след 10 часа без храна са гладни. Затова и да се справим със самотата е по-сложно, отколкото с глада. Особено в ситуация като днешната, в която много ни се иска да общуваме, но знаем, че не е безопасно.
