Една от характеристиките на развитото общество е, че членовете му не спират да се опитват да се усъвършенстват в личен и професионален план, което пък ги прави и по-добри граждани. А най-очевидният начин да ставаме по-добри в каквото и да било е чрез учене.

Дигиталното обучение, паметта и защо децата трябва да пишат повече на ръка

Защо децата трябва да пишат повече на ръка

В листа и химикала е истината

Ученето през целия живот е въпрос на личното ни решение да усвояваме нови умения с помощта на допълнителни курсове на живо или онлайн (при втория вариант имаме възможност да избираме от такива към различни авторитетни чужди университети и институции).

И колкото и прекрасно да звучи всичко това, статистиката за България за учене през целия живот се оказва стряскаща - и през 2023 г. страната ни е на дъното на класацията на Европейския съюз. Делът на хора, които участват в някаква форма на образование, е намалял в сравнение с 2022 г.

Снимка 686566

Източник: ИПИ

Сега той представлява 1.4% от активното население на България - десет пъти по-нисък от средния за ЕС и два пъти по-нисък от следващата най-слабо представила се страна Гърция.

Снимка 686564

Източник: iStock

Покрай пандемията в целия съюз се забелязва известен спад, който обаче бързо е наваксан в следващите години. Първенец в ученето през целия живот е Швеция - 38.8%. Всечи четвърти човек в Дания, Нидерландия и Финландия също е участвал в някаква форма на обучение. Данните са на Евростат.

Снимка 686565

Източник: ИПИ

Статистиката е свързана с редица други проблеми в България - "само 1/3 от населението покрива базовото ниво на цифрови умения (DESI Index), средният 15-годишен ученик е под линията на функционалната неграмотност по математика (PISA), в цели училища средният успех на зрелостниците по БЕЛ е под Среден 3.00 - 148 училища през 2024 г., а осем от тях са със средна оценка точно Слаб 2.00", пишат още от Института по пазарна икономика.