Докато расте, Карина Друри от Индиана, САЩ, постоянно преживява епизоди на припадъци, които я карат да се чувства сякаш животът ѝ е медицинска драма. В тийнейджърските си години се подлага на тестове за различни състояния, включително нарколепсия, гърчове и психогенни припадъци. Минава през множество кръвни изследвания, изследвания на сърцето и консултации с кардиолози, невролози и други специалисти в търсенето на отговори за състоянието си.
През 2019 г., когато е на 16 години, Друри е диагностицирана със синдром на постурална ортостатична тахикардия (POTS). Това е хронично състояние, което причинява необичайно голямо увеличение на сърдечната честота при изправяне или седене и често води до епизоди на припадък, обикновено продължаващи около 10 секунди.
"Наистина опознах тялото си и какво предизвиква припадъка ми", споделя момичето, което е вече на 21 години. Тя обяснява, че първото нещо, което усеща, е сякаш нещо извън тялото ѝ, което притъпява слуха и зрението ѝ.
"Бавно зрението ми започва да намалява и това е огромен признак за мен. Мога също така да усетя как мускулният ми тонус намалява, сякаш всички мускули в тялото ми вече не ме поддържат. При мен този процес протича бавно и изпитвам обща слабост, което е друг признак. Сега познавам тялото си толкова добре, че мога да го усетя, без наистина да мисля за него. Просто знам, че ще припадна и мога да усетя, че идва", обяснява още Карина.
През последните пет години тя споделя живота си със синдром на постурална ортостатична тахикардия в TikTok, където е натрупала вече над един милион последователи. Нейно видео, публикувано през август, е събрало цели девет милиона гледания.
В него момичето се заснема докато е сама в кафене, където пие кафе, преди да припадне. Когато усеща, че ѝ предстои епизодичен припадък, решава да напише бележка на лист хартия, за да информира околните, че е добре. Карина споделя, че дотогава не е ходила в това кафене и е била сама, което не се случва често.
"Не исках да привличам внимание към себе си, защото съм малко срамежлива. Така че, ако някой се приближи до мен, исках да може да прочете бележката и да не вика линейка. Мислех, че ще бъде страхотна възможност да снимам, не само за моята безопасност, в случай че нещо се обърка, но и за да ми помогне да си спомня какво се е случило, докато съм била в безсъзнание", допълва тя.
@karinadrury fainting on camera in public by myself #posturalorthostatictachycardiasyndrome #chronicillness #ncs #dysautonomia #pots #chronicillnessawareness #inspirational #potsyndrome ♬ original sound - karina
За нея е важно също така хората, които страдат от същото или подобно състояние, да видят, че все още могат да живеят живота си нормално, без да се ограничават.
След публикуването на видеото следва вълна от коментари, в която мнозина потребители показват подкрепата си към Карина и одобрението за идеята с написването на бележка.
Момичето не крие, че в гимназията се е сблъскала с объркани учители и ученици, които са се опитвали да ѝ помагат по време на епизодичните ѝ припадъци, тъй като тогава все още не е била диагностицирана и не е имало как да ги информира как да ѝ помогнат правилно. Когато е научила за състоянието си обаче, е разбрала също, че запазването на спокойствие както от нейна страна, така и на хората около нея, е най-добрият вариант.
След припадък Карина издава, че усеща тялото си слабо. Обикновено ѝ помагат електролитите и въпреки че за нейното състояние няма лек, е минала през лечение, за да овладее симптомите. Освен това прави силови тренировки, за които лекарите са ѝ казали, че са по-подходящи за нея в сравнение с кардиото, което може да ѝ причини припадък.
"Била съм много открита за състоянието си през целия си живот. Имам предвид, че го имам откакто се помня. Когато бях в началното училище, бях известна като момичето, което припада. Винаги съм била готова да отговарям на всички въпроси, които хората имат. Понякога не можете да разберете, че нещо не е наред с мен. Наричат моето състояние и други подобни състояния "невидими болести", споделя още Карина пред People.
И обяснява, че идеята ѝ да информира чрез екрана е за да могат хората да разберат по-добре, че дори да изглежда сякаш няма нищо, всъщност се случва нещо повече, но то остава "скрито" под повърхността.
