Слънцето още не е изгряло, когато Канделария Ривас тръгва по тясната пътека, водеща към състезателния старт. В раницата ѝ няма енергийни барове, нито модерна екипировка - само малко царевично брашно и решимост. Тя е дошла от дълбоките каньони на Сиера Тарахумара, носейки със себе си вековната сила на народа си рарамури, познати като хората, които тичат.
Пътят до старта
Два дни преди състезанието тя и съпругът ѝ твъгват пеша от своето село Мачогуеачи, високо в планините на щата Чиуауа, Мексико. Ходят пеша над 14 часа, като пресичат реки, спускат се по стръмни склонове и изкачват каменисти хребети, за да достигнат градчето Гуадалупе и Калво - мястото, където се провежда прочутият ултрамаратон Ultra Maratón de los Cañones.
Докато повечето състезатели се подготвят с протеинови напитки и GPS часовници, Канделария се появява с дългата си цветна традиционна рокля и сандали "уарачес", направени от гума и кожа. Никой не знае името ѝ, но тя знае защо е там.
"Исках просто да тичам. Да усетя планината, вятъра и земята под краката си," споделя Канделария по-късно пред местните журналисти.
Състезанието
Когато стартовият изстрел прозвучава, Канделария потегля спокойно. За мнозина това с нейното първо участие, но за нея тичането е нещо съвсем друго - начин на живот.
Тя не гледа часовника. Не мисле за километри. Просто се движи, вдишвайки аромата на борове и прах. След седем часа и тридесет и четири минути тялото ѝ пресича финалната линия. Някои още не вярват, че жената с дългата рокля и сандали е първа, че е станала победителка в ултрамаратон от 63 километра.
Жената от народа, който не спира да тича
Канделария е част от народа рарамури, които са коренно население на северно Мексико, известно по света със своята невероятна издръжливост. За тях бягането не е спорт, а ритуал. То е връзка между човека и земята, между дъха и духа.
Те тичат боси или със сандали по планински пътеки, пренасяйки легенди, храна и надежда между селата. Така е било от векове. И Канделария е тяхното живо доказателство, че тази сила не се губи, дори в свят, пълен с технологии и удобства.
Победата отвъд финала
Победата ѝ е спортен триумф, но и символ. Символ на женска устойчивост, културна гордост и човешка воля. Без треньор, без спонсори, без дори часовник, Канделария побеждава не само останалите състезатели, но и планината, умората и съмнението.
След надпреварата тя се връща у дома пеша - без фанфари, без интервюта. Само с една усмивка и усещането, че е направила нещо голямо, пише El Heraldo de Chihuahu.
Наследството на една тиха победителка
Историята на Канделария Ривас бързо се разпространява из Мексико и по света. Тя се превръща в символ на естествената сила, която не идва от залите, а от земята. От упорството на тези, които вървят боси, но се изправят срещу всичко. Днес тя продължава да живее в своето село, да се грижи за семейството си и да тича по същите прашни пътеки. Само че сега, когато крачи през планината, светът вече знае името ѝ.
