Нападенията от акули са редки - малко вероятно е да срещнем такава на живо, камо ли да ни ухапе. Но по време на Втората световна война потъването на кораб на военноморските сили на САЩ води до едно от най-страшните и известни нападения на акули в историята - смъртта си намират стотици хора, след като експлозията привлича хищниците и предизвиква яростно хранене, продължило дни наред.
През юли, 1945 г. американският кораб "Индианаполис" предприема пътуване до военноморска база на тихоокеанския остров Тиниан, за да достави уран и други компоненти, които ще бъдат използвани за създаването на атомната бомба "Little Boy". Първото ядрено оръжие, използвано някога по време на война, ще бъде хвърлено по-късно върху японския град Хирошима.
След като доставя частите, "Индианаполис" заминава за Филипините на тренировъчна служба. Малко след полунощ, на 30 юли корабът е торпилиран от японска подводница, което причинява огромни щети. Той започва да поема големи количества вода и потъва само за 12 минути. От 1 195 души на борда около 300 загиват заедно с кораба, но близо 900 остават в открития океан.
Източник: iStock
Много от тях умират от излагане на светлина, обезводняване и отравяне със солена вода. Смята се обаче, че поне 150 от членовете на екипажа са били убити от акули.
За да открият плячката си, акулите разчитат на сетивата си за зрение, мирис и електрорецепция. Те имат и специална сетивна система, наречена странична линия, която улавя вибрациите във водата. Тази сензорна способност им е позволила да открият движението на мъжете във водата, докато те са се мятали, за да се задържат на повърхността.
Според разказите на оцелелите много от жертвите са били нападнати близо до повърхността на водата. Затова се появяват предположения, че в нападенията са участвали океански бели акули (Carcharhinus longimanus), тъй като те са вид, който живее близо до повърхността.
Източник: iStock
Когато акулата открие плячката си, тя използва острите си зъби и мощни челюсти, за да захапе и откъсне парчета месо от жертвата. Някои акули, като тигровата (Galeocerdo cuvier), са известни със способността си да поглъщат жертвата си цяла, докато други, като бичата акула (Carcharhinus leucas) напада и хапе жертвата си многократно, докато тя отслабне или се обездвижи.
През 2014 г. оцелелият ефрейтор Едгар Харел разказва пред Indianapolis Star: "Още първата сутрин, след инцидента, се появиха акулите. В момента, който някой се отдалечеше във водата, се превръщаше в мишена. И се чуваше смразяващ кръвта писък. След това тялото се спускаше под водата, а впоследствие само спасителната жилетка изскачаше обратно".
Мъжете били твърде уплашени, за да ядат или да се движат, от страх да не бъдат нападнати. Според разказа оцелял моряк, някой решил да отвори консервна кутия с месо, но моментално бил заобиколен от акули, което довело до "бясно хранене".
Източник: iStock
Обикновено яростното хранене се случва при внезапно изобилие на храна, например когато голямо ято риби се окаже в капан на малка площ. Ароматът на кръв и мятането на плячката могат да предизвикат хранителна лудост, която да накара акулите да се нахвърлят на рояци и да се борят за наличната храна.
В продължение на четири дни не се стига до спасяване. Въпреки че Военноморските сили на САЩ получават съобщение за инцидента, смятат, че съобщението е фалшиво и е опит да се примамят американските спасителни лодки в капан. Междувременно оцелелите се опитват да останат живи, като плуват на групи, но в горещината много от тях се обезводняват. Други умират от хипернатриемия - твърде много натрий в кръвта, поради принудата да пият солена морска вода.
В крайна сметка самолет на военноморските сили забелязва хората от "Индианаполис" и се обажда по радиото за помощ. Храна, вода и салове са пуснати за моряците, а американският кораб "Сесил Джей Дойл" помага да бъдат извадени оцелелите - които са само 316 души.
