Малко известен, но изключително тъжен епизод от началото на Втората световна война е масовото избиване на домашни любимци във Великобритания. Още преди да гръмне първият изстрел, хиляди британци доброволно се нареждат на опашки, за да се разделят завинаги със своите кучета и котки.

Кучето инвалид Хоп, което напук на препоръките за евтаназия успя да намери своите осиновители

Да отвориш сърцето си за куче инвалид, когато всички препоръчват евтаназия

Добрите истории са, за да се споделят, особено ако са от България

През 1939 г. властите създават т.нар. Национален комитет за защита на животните по време на въздушни нападения. Тогавашният страх е, че при очакваното въвеждане на строги дажби хората ще започнат да делят малкото храна с любимците си - или, още по-лошо, ще ги оставят да умират от глад. Затова се ражда идеята, че "най-доброто" решение е животните да бъдат унищожени предварително.

В специална брошура, разпространена сред населението, се препоръчва собствениците да изпратят животните на село или, ако това е невъзможно, "най-хуманното е те да бъдат приспани". Препоръката обаче е поставена редом до цяла страница реклама на уред за умъртвяване на животни, което подсилва посланието и кара много хора да действат веднага.

Снимка 731681

Източник: iStock

Когато войната официално започва, хиляди британци чинно следват инструкциите. Само за първата седмица над 400 000 кучета и котки са приспани - приблизително една четвърт от домашните любимци в Лондон. Опашките пред приютите стигат до половин миля, крематориумите не смогват да изгарят телата, а цели ливади са превърнати в масови гробове за животни. До края на тази трагична кампания броят на убитите надхвърля 750 000.

"Нашите служители никога няма да забравят ужаса на онези дни", признава по-късно основателят на организацията People"s Dispensary for Sick Animals.

Още през същата година в The Times се появява критична статия: "Всеки ден има доказателства, че домашни кучета се унищожават без друга причина, освен че е неудобно да бъдат гледани - което, разбира се, не е никаква причина, а само показва нежеланието на собствениците да поемат отговорност."

Евтаназия на домашния любимец - едно от най-трудните решения

Когато е време да се сбогуваме с домашния любимец

Когато няма друг изход

Иронията е, че любимците, които оцеляват след първоначалната паника, в голямата си част преживяват войната заедно със семействата си. Днес този епизод остава в историята като мрачен пример за решения, взети в момент на масова истерия и страх от бъдещето.