Що е то "Маслен нос" и защо Черно море има нужда от нов резерват

"Грийнпийс" е добре позната природозащитна организация, която на много места по света се опитва да запази биоразнообразието. Нашата страна не прави изключение. Поредното начинание на "Грийнпийс" - България е свързано с Черно море и със създаването на защитена морска зона.

Така в началото на миналата година те стартират кампанията "Живо Черно море" и се свързват с различни учени, които от години работят по наболелите теми на Черно море и познават добре проблемите и екологичните предизвикателства пред него.

"От множеството разговори и срещи, които проведохме, стана ясно, че най-адекватният и устойчив начин, по който можем да помогнем за опазването на нашето море, е работата по обявяването на строго защитени морски зони в акваторията на Черно море", казва Кремена Ватева, която е координатор на кампанията.

Източник: "Грийнпийс" - България

Кремена Ватева

Така от "Грийнпийс" - България се свързват с Института по океанология към БАН. Учените от него пък създават доклад за нуждата от обособяване на защитената морска зона "Маслен нос".

"Трябва да сме загрижени и да внимаваме какво правим. На практика Черно море, както почти всяка друга екосистема, може да бъде в добро състояние и да се самовъзстанови, стига ние, хората, да я оставим на спокойствие за достатъчно дълго време."

Какво представлява една защитена морска зона

"Понастоящем България има 17 защитени зони, които включват морска акватория, като само три от тях са с изцяло морски обхват. Те са част от мрежата Натура 2000, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа", казва Кремена.

В рамките на тези зони са в сила забрани за извършването на конкретни дейности, които причиняват вреда. Така например в почти всички 17 зони е забранено използването на дънни тралиращи и драгиращи средства (мрежи и уреди за улов на риба и миди - бел.авт.). Но умишленото внасяне на неместни видове е забранено само в осем от тях. В едва пет пък е забранен промишленият риболов и добив на различни безгръбначни, макроводорасли и морски треви.

Резерват "Маслен нос" - откъде до къде

"Териториалният обхват на резерват "Маслен нос" е от нос Агалина под Созопол като крайно северна точка на сушата до село Лозенец над Царево като крайно южна точка на зоната."

Източник: "Грийнпийс" - България

Кремена подчертава, че тази зона е изцяло морска и не засяга сушата, но посочва въпросните части от крайбрежието като ориентир откъде до къде се простира тя. Приблизителната площ, която ще заеме, е 570 кв.км.

Как "Маслен нос" ще помогне на Черно море

Според Кремена Ватева територията "Маслен нос" се отличава с високо разнообразие на естествените морски местообитания и съдържа екосистеми, богати на въглерод. Много от тези местообитания са застрашени и уязвими. Но и пояснява, че територията на резервата "ще послужи като инкубатор на живота и тъй като в морската среда реално няма граници, това означава повече живот и навсякъде около резервата".

Крайната цел е да нарасне броят на живите организми в защитената зона. Така например рибите ще бъдат облагодетелствани, защото когато няма режим на защита, те често биват улавяни още докато са малки.

"В крайна сметка, един морски резерват може да доведе до четирикратно повишаване на нивото на живот в морето наоколо. Така, дори рибарите получават много ползи, тъй като в близост до тези зони се оказва, че има много повече и много по-едри риби", допълва още Кремена.

Източник: "Грийнпийс" - България

Кои морски видове, попадащи в тази зона, са най-уязвими?

Много от видовете и местообитанията са със статут на застрашени и уязвими. Такива са мидените банки на черната мида Mytilus galloprovincialis, които служат като естествена пречиствателна станция, понеже тези миди са най-големият филтър на морската вода. Те са и средообразуващ вид, който се обитава от много видове, например риби като морската котка, черноморската акула, морска лисица, моруна, калкан, различни видове попчета, морска лястовица, рибата звездоброец, есетра, пъструга.

Като застрашени и на национално, и на международно ниво са класифицирани подводните ливади от морски треви Zostera marina. Морските треви създават местообитание за разнообразна флора и фауна и служат като среда за отрастване на личинките на различни видове риби и мекотели. От личен опит мога да споделя, че сред морските треви могат да бъдат видени и изумителните морски кончета.

Източник: "Грийнпийс" - България / Фотография Елица Хинева

Подводна ливада с морска трева Zostera marina пред устието на р. Ропотамо

Морските треви са важни за екологията на крайбрежните екосистеми и имат отлична способност да поемат и съхраняват въглерод в морското дъно, където той се разлага много по-бавно, отколкото на сушата - в морето той може да остане заровен в продължение на стотици години, стига да внимаваме и да го опазваме, разбира се.

Всъщност, подводните ливади с морски треви могат да са до 40 пъти по-ефективни в обработването на въглерод, отколкото горите на сушата, така че те са важни за противодействието на климатичните промени.

Друго много интересно местообитание, което също е дом на разнообразни същества и е определено като уязвимо, са биогенните рифове на европейската стрида Ostrea edulis. Такива рифове са установени единствено в Черно море и никъде другаде по света, като за първи път те са описани именно в обхвата на предложения поддържан резерват "Маслен нос".

Със статут на уязвими видове са също така два от черноморските бозайници - бутилконосият делфин афала и морската свиня муткур, като зоната дори е определена като една от важните зони за морските бозайници в световен мащаб.

Част от видовете риби, срещащи се на територията на бъдещия резерват, са дори критично застрашени, като есетрата, моруната, пъстругата, шипа, черноморската скумрия, черноморската пъстърва и още.

Източник: "Грийнпийс" - България / Фотография Любомир Клисуров

Мидени банки върху седимент

Относно делфините, най-сериозните заплахи в момента са дънните мрежи за лов на калкан, липсата на храна, замърсяването, инфекциите, сеизмичните проучвания за добив на нефт и газ, както и военните действия в Черно море, тъй като сонарите и експлозиите ги дезориентират.

Основните заплахи за повечето местообитания са еутрофикацията, водеща до цъфтежа на фитопланктона; заустването на отпадни води в крайбрежната зона, замърсяването с нефтопродукти и тежки метали, изхвърлянето на земни маси и строителни отпадъци върху скални рифове.

Ще има ли забрани, които да засягат обикновените туристи и плажуващи?

Не. Така наречените води за къпане, които са на практика тези части от морето до плажовете, където хората влизат да плуват, няма да са включени в резервата.

Всъщност освен водите за къпане, от пространствения обхват на резервата предвиждаме - по съвет на учените - да отпаднат също така съществуващите даляни (неподвижни морски риболовни съоръжения, бел. авт.) и строго определени морски транспортни коридори, които са абсолютно необходими за осъществяването на морски транспорт до крайбрежните населени места, за обслужване на даляните или с образователна цел.

Кога "Маслен нос" би могъл да се превърне в реалност и от какво зависи това?

За да стане реалност, има да се свърши още доста работа - съвсем скоро ни предстоят срещи с местни рибари и рибарски общности. След разговорите и обсъжданията с тях, ще внесем в Министерство на околната среда и водите предложение за обявяване на резервата, което също ще подлежи на обществено обсъждане.

Промяната в цвета на водата в Черно море – на какво се дължи и опасна ли е за хората

Фитопланктонът - полезни водорасли, които могат да причиняват и вреди

Накрая вече Министерският съвет следва да внесе в Народното събрание проект за закон за изменение и допълнение на Закона за защитените територии, по силата на който ще бъде обявен резерватът.

В момента събираме и подписка, чрез която всеки, който желае, може да подкрепи създаването на морски резерват у нас. Още информация, както и пълния доклад, изготвен от Института по океанология към БАН, може да намерите на специалния ни сайт за Черно море.