На всички ни се случва да четем книги, които ни вдъхновяват. Историите в тях ни изпълват с желание, сила и мотивация, карат ни да се чувстваме окрилени и готови да покорим света.
Точно това се случва, докато минаваме през редовете на "Пътека през огън и лед" на Петър Ванев - пътешественик и любител на дивата природа, както и първият българин, изминал успешно разстоянието по два от най-дългите пешеходни прехода в САЩ - Тихоокеанския хребетен път и Пътеката на Апалачите.
За себе си Петър скромно казва, че е човек като всеки друг - "нито повече, нито по-малко". Цени близките си и се наслаждава на времето с тях. Определя се като пътешественик на дълги дистанции, който обича да прекарва по четири месеца годишно в преходи и спане на открито. Именно тази любов го кара да извърви 4240 км от Мексико до Канада - предизвикателство, което не е по силите на всеки човек.
Източник: Петър Ванев
Роден е в Русе и още като дете променя многократно посоката на житейския си път. Напуска родния си град, приятелите и семейството си на 23 години и заминава за Англия, за да търси щастието. Макар това свое решение да определя за най-правилната крачка в живота си, Петър потъва в едно не чак толкова интересно ежедневие, в което зоната му на комфорт се свежда до един диван.
"Колкото и иронично да звучи, от същото удобно място открих филма "Моето приключение в дивото" по едноименния роман на Черил Стрейд". Филмът му разкрива красотата на Тихоокеанския хребетен път - планински преход от границата на Мексико до границата на Канада, минаващ през Калифорния, Орегон и Вашингтон. Но видяното прави и още нещо - дава му криле, за да полети в своето собствено приключение в дивото.
Източник: Петър Ванев
Ентусиазмът от преживяното, който 25-годишната авторка на "Моето приключение в дивото" споделя във филма, и това, че намира силата и вярата в себе си за промяна, вдъхновява Петър да извърви същия път - някой ден.
И този ден настъпва - през 2017 г., когато Петър усеща, че нищо няма повече смисъл от това да поеме по Тихоокеанския хребетен път. Ето точно така - без особена физическа подготовка, Петър започва своето приключение по живописната пътека на тези 4240 км от Мексико до Канада.
Източник: Петър Ванев
За да поеме човек на подобен преход, му трябват много неща, като всяко едно от тях е от изключителна важност, но "без раница, палатка и спален чувал е по-добре да не се тръгва".
И макар предварителната физическа подготовка за такъв маршрут да е в плюс за всеки, дръзнал да измине цялата му дължина, "нищо не може да те подготви за прехода освен... самия преход". Според Петър по-голямо значение имат психическата нагласа и мотивацията, защото именно те го спасяват в моментите на слабост.
А трудности по пътя не липсват. Петър се сблъсква с гърмящи змии, с различни видове гущери, с мечки, със сърни и елени, а понякога се случва да не се къпе с дни. Максималните температури, на които се излага, достигат до 35 градуса на открит терен, а минималните - до минус 10.
Източник: Петър Ванев
"Едно подобно приключение изисква силна воля, вяра в себе си и огромно желание да се предизвикаш, за да си по-добър от вчерашния ден", признава Петър.
Защото всеки следващ ден от пътя е едно ново предизвикателство, с безброй различни ситуации и преживявания, които няма да забрави, като особено впечатление му прави един конкретен случай.
По време на прехода той минава през величествените скални маси на Сиера Невада и в близост до връх Уитни с височина от 4421 м. Именно там се среща с човек на 67 години, който обаче с нищо не отстъпва на по-младите.
"Изкачихме върха, а слизането направихме през един тесен и стръмен улей, и с овации посрещахме същия този "старец", който не показа в нито един момент, че възрастта му тежи."
Като мъж с авантюристичен дух Петър продължава да крои планове за покоряване на нови върхове. И докато е в разгара на подготовката за последния маршрут от т.нар. Тройна корона - Континенталния преход (4960 км), той с усмивка си спомня за всички случки, довели до идеята да напише книга за своето първо голямо приключение от Мексико до Канада.
Източник: Петър Ванев
Как дойде желанието да опишете Тихоокеанския хребетен път?
След първите няколко презентации и лекции за прекосяването му осъзнах, че в рамките на час и половина няма как да разкажа всички истории, впечатления, тревоги и емоции от онези пет месеца и един ден.
Кое беше най-голямото предизвикателство по време на пътя?
Самотата. Вие оставали ли сте сами? Сам в къщи не се брои - съседите са от другата страна на стената или оградата. Във втората част на прехода се изправих пред най-голямата трудност - да остана сам. В книгата описвам двата свята - света на самотата и света сред себеподобни.
Как се пише книга по пътешествие?
Много трудно. Това е първата ми и си беше скок в дълбоките води. Съмнението и увереността за писане определено беше засилена от доверието и постоянната грижа от страна на издателството ми "Вакон".
Тяхното желание и вяра в мен, че историята за прекосяването ми на Тихоокеанския хребетен път ще е интересна и ценна за читателите, е онова, което направи тази мечта реалност.
Защо точно това заглавие?
"Пътека през огън и лед" е заглавието, описващо в прекия и в преносния смисъл годината, в която осъществих онези 4240 км от Мексико до Канада през три сезона - пролет, лято и зима.
Източник: Петър Ванев
"Пътека през огън и лед" (18 лв.) е в книжарниците от издателство "Вакон"
