Баш баш майсторите е поредица, която разказва за хора с различни интереси и професии, обединени от желанието да работят и с ръцете си. Всички онези, чийто пример неусетно ползваме като извор на вдъхновение.
На 38 години, по образование инженер, Момчил Габровски е в автомобилния бранш професионално от много години. Още от невръстно дете обаче колите играят голяма роля в живота му.
"Винаги обаче по-вълнуващи са ми били по-старите - дали заради формата или външния вид", до ден днешен не може да си отговори Момчил. Но пък знае със сигурност, че още докато обикаля по улиците на София като малък, когато често се срещат такива автомобили, се заглежда и захласва по тях.
"На 13 години трябваше да наследя старата Жигула на дядо. Мама не беше шофьор, а аз бях единственият мъж в семейството. Грижех се за колата, колкото можех", разказва Момчил.
С годините започва да се интересува все повече, да чете такава литература и да проучва. С първият си вече истински ретро автомобил се сдобива чак през 2008 г. И тъй като апетитът идва с яденето, и при него впоследствие някак естествено колекцията от ретро автомобили малко по малко се разширява. Коли, които не просто събира в гараж, а такива, които поправя сам, кара и води на изложения. И така до ден днешен продължава да развива това хоби. С времето покрай ретро автомобилите създава и много приятелства с хора със същите интереси. А заедно те се събират, разтоварват се от ежедневието и си прекарват добре.
Източник: Личен архив
Оказва се, че търсенето и намирането на такива редки автомобили не е никак лека задача. Успява най-вече от обяви в интернет, а понякога и чрез познати хора. Така за да намери нещо, което си струва, на Момчил му се налага да разглежда дълго време. Но пък е категоричен, че човек трябва и добре да си направи анализ, да се подготви и чисто технически отлично да познава автомобила, който го интересува.
"Да познава историята на модела, така че да може да разпознае дали по него са правени някакви корекции - дали и до колко автомобилът е съхранен в оригиналния му вид, което е и ценното за това хоби." Не крие, че е гледал страшно много коли и е обиколил цяла България, за да се сдобие с такава, включително от Силистра, Шумен, Димитровград, Оряхово.
"Привърженик съм на идеята тези коли да се карат и поддържат. А чисто физически човек не може да го прави с повече от четири-пет."
Затова в момента Момчил разполага точно с пет ретро автомобила и един за части. Всички определя като любими. За най-интересен обаче смята т.нар. стара волга или Volga М-21. Лично неговата е произведена през 1964 г. Кола от среден клас - солидна, комфортна доста популярна тогава. "За времето си е била мечтан автомобил за много българи и продължава да бъде атракция на пътя."
Източник: Личен архив
Всъщност всички ретро автомобили, които Момчил притежава в момента, ги е имало масово в България преди години, но практически сега са на изчезване. Точно като първия му Warszawa 223 - произвеждан в Полша през 50-те и 60-те години и популярен в България по онова време не само като частен автомобил, а и като служебен. Имало е много такива таксита. Голяма, тежка и масивна кола, която вози комфортно. Има много интересен дизайн, характерен за края на 40-те години, който е по лиценз на ГАЗ-М-20 "Победа" - култов съветски лек автомобил, серийно произвеждан в Горковския автомобилен завод в Горки в периода 1946-1958 г. "Дори за 60-те години е била архаична кола с тази характерна стърчаща муцуна."
Източник: Личен архив
Покрай варшавата Момчил си купува и една Nysa - лекотоватен автомобил на базата на Warszawa. Използва двигателя и ходовата част на Warszawa, но е представлява нещо като микробус. "Харесвам го като форма, като излъчване, като физиономия дори - забавно и тумбесто автомобилче." Неговата Nysa е само на 45 хиляди километра, когато я купува. Използвана е за служебна кола в един машиностроителен завод в Оряхово.
Източник: Личен архив
Освен това Момчил е и горд собственик на Volga 3102 - рядък модел, ползван за правителствени нужди. Никога не е продавана официално в частни ръце. Произведени са само около 28 хиляди броя от модела въобще. В България са единици. Тази, която той притежава в момента, е имала само един собственик преди него.
Източник: Личен архив
"Пазя си и до ден днешен колата на баба ми и дядо ми, която е първата лично моя кола - едно Жигули от 1973 г., което вече е на 50 г. Тя е изцяло реставрирана в напълно оригинален вид."
С нея печели дори и няколко награди. И макар че моделът е масов, пак представлява интерес, когато е в перфектно състояние. Но как иначе, когато наистина са останали малко от тези автомобили.
Източник: Личен архив
И като стана дума за награди, няма как да не споменем, че Момчил е посещавал и продължава да посещава много изложения, като вече има над 50 купи. Награждаван е в България, Сърбия, Гърция, Турция. Още по-интересното в случая е, че за да стигне до конкретното място на събитието, не използва платформа, както правят голяма част от колекционерите на ретро автомобили, а сам управлява колите си.
Отбелязва, че лятото е активното време за каране на ретро автомобили и посещаване на изложения. Почти всяка седмица някъде в България има мероприятие с ретро автомобили - било на парад или рали. През последните години се появяват все повече клубове в големите градове в страната и всеки от тях се старае да организира събития. Затова и програмата е доста натоварена - започва още от април и продължава чак до началото на октомври.
Източник: Личен архив
Що се отнася до клубовете, Момчил членува в най-стария и титулуван клуб за ретро автомобили в страната - Ретро. Основан е през 1989 г. в София и се слави като стожерът на ретро движението в България.
"Аз съм сред най-младите му членове", с гордост признава Момчил, като разяснява, че клуб Ретро е признат от международната асоциация за класически автомобили FIVA. Дори през 2022 г. конгресът на FIVA се провежда в София, което е доказателство, че сме добре известни на световната карта в тази сфера.
Каква е разликата между ретро и стар автомобил?
Ретро автомобил е такъв, който представлява историческа ценност - в отлично техническо и визуално състояние. И, разбира се, е на съответната възраст. Съгласно съвременната международна класификация, за ретро автомобили се считат всички над 30-годишна възраст, но истински интересните са тези, произведени преди 1970 г.
Какви са предимствата и недостатъците на ретро автомобилите пред съвременните коли?
Реално нямат нищо общо. Ретро автомобилът е хоби - играчка за свободното време, а съвременният автомобил е превозно средство. Не са сравними. Естествено, ретро автомобилът е по-бавен, по-тромав, но пък е по-вълнуващ. А да имаш автомобил, който е единствен и да кажем никой друг няма на пътя такъв, е не само интересно, но и забавно. Едно огромно предимство е, че ретро автомобилите могат да се поддържат и ремонтират сравнително по-елементарно и в домашни условия, което е немислимо за съвременните коли.
Източник: Личен архив
Колко трудна е поддръжката им?
За да има такъв тип автомобил, човек първо трябва да бъде технически грамотен. Фактът, че имам техническо образование, ми помага. А и работя в автомобилния бранш вече толкова години. С две думи - трябват познания, място, където да се ремонтира, средства и време. Не е лесно, но пък е удовлетворяващо - дава възможност на човек да пътешества с кола, който той сам с двете си ръце е направил.
Източник: Личен архив
Как успявате да намерите резервни части?
Това е един от основните проблеми на хобито. Важно е човек да помисли как ще ги намира, преди да си купи автомобила, а не след това. Аз обикновено първо съм си написал домашното и съм проверил кое от къде мога да си набавя като част и чак след това се хвърлям да търся и купувам автомобил.
Всичките ми модели коли позволяват да намирам резервни части в България. Защото, ако се налага да внасяш части от чужбина, една малка неизправност и автомобилът е извън строя. А след това трябва да чакаш с месеци, за да намериш нужната резервна част и често изпускаш сезона на изложенията.
Източник: Личен архив
Сигурни сме, че имате доста забавни случки с ретро автомобилите, но коя няма да забравите?
Всякакви приключения съм имал - не са една и две случките. Например на път за ретро събор в Сърбия се движим колона и аз късам ремък, а навън вали страшен дъжд. Бяхме на изхода на София. За 15 минути смених ремъка и, общо взето, стигнах до границата заедно с последните коли от основната група.
Обиколил съм България с тези коли и съм имал какви ли не забавни случки. И на море съм ходил с тях, и по планините - и то със семейството ми. Например микробусът Nysa го купих зимата. Беше -12°C навън и го карах по абсолютно заледени пътища. Не сме имали някакви сериозни драми с колите, но пък винаги е било много забавно.
