Цветен, вкусен и подправен с много хумор е светът на Аля Маркова. А е такъв, защото тя е илюстратор и кулинарен блогър, който успява да съчетае и двете си големи страсти в професия. Така, с рецептите, които рисува, успява да възбуди не само апетита, но и въображението на всеки готвач-ентусиаст.
Израснала в семейство на художници, за Аля рисуването е сякаш естественият развой на нещата. Тя просто чувства, че трябва да рисува. Истинската ѝ страст обаче я е теглела към кухнята.
"От малка винаги съм обичала да се навъртам там, докато се готви. Винаги съм обичала да ям, а храната, откакто се помня, е била извор на вдъхновение. А когато започнах да си записвам рецепти с пояснителни рисунки наоколо, тогава тези две любими занимания се осмислиха едно-друго. И се допълниха по най-неочакван начин. Но страстта е храната. Рисуването е проводникът,"слепващият елемент" - като крем между блатовете на торта", разказва илюстраторката.
Източник: Личен архив
Както готвенето, така и рисуването я влекат още от толкова малка, че не може да определи кое е било първо. Но както се шегува сама, "ако броим прощъпулника, първо съм хванала четка, а след нея дървена лъжица".
Всъщност и двете се преплитат в такава степен още в ранните години на Аля, че едни от първите ѝ опити за рисунки са били да "доукрасява" снимките на погачи и яхнии в традиционната за всяко домакинство у нас по онова време книга Българската Национална Кухня.
Подобно на много деца, Аля обича да се навърта в кухнята, любопитствайки какво се прави там. "При всеки възможен случай участвах в готвенето, при месенето на питка с баба ми, при правене на закуски с майка ми... Тя превръщаше всяка закуска в истински ритуал. Обичаше да ни глези с вкусни неща - и ние също обичахме. Изразът "храната е любов" вкъщи беше съвсем буквален", споделя още тя.
Още когато е малка, семейството на Аля заживява в Испания и след години там продължава да носи духа на страната в сърцето си. Кулинарния си блог също създава там. Случва се във време, когато хората масово си правят блогове. И понеже готварството я вълнува най-много, и тя яхва тази вълна.
"А тъй като и без това записвах рецептите с рисунки, реших да бъде блог, в който да си събирам рецепти, нарисувани по-прегледно. Така се родиха рисуваните рецепти, под знаменател "Готвене на рисунки" или Cartoon Cooking, както се казва блогът", казва Аля.
Освен за блога, няма как да не я попитаме и за българските ястия, които испанците харесват или не харесват. И оставаме приятно изненадани, че баницата, салатата снежанка и месните кюфтета са сред фаворитите им. Но пък шкембе чорбата изобщо не може да ги изкуши.
След като животът ѝ дълги години е разделен между България и Испания, сега Аля прекарва по-голямата част от времето си на родна почва. Именно тук създава и първата си авторска готварска книга.
"Готварска книга за големи деца" обаче не е просто готварска книга - в нея ястията са представени по уникален апетитно-забавен начин. И изобщо не са само за деца.
"Това е книга за всеки, който обича да си хапва и да се забавлява, докато готви. За всеки, който не смята, че да си голям, значи да не си дете - и че да си дете, не значи непременно, че не си също голям", представя книгата си Аля Маркова.
А със своя артистичен размах и игриво чувство за хумор, тя "сготвя" готварска книга, достойна за награди, които не закъсняват. В края на миналата година "Готварска книга за големи деца" грабва две световни отличия на престижните Gourmand World Cookbook Awards 2023 - Оскарите в света на кулинарната литература. Едното е в категория "Илюстрация", а второто - в раздел "Най-добра готварска книга в Източна Европа".
Разлиствайки страниците ѝ, откриваме цели 28 рецепти - всички от които са рисувани и подбрани предимно от блога на авторката. Селекцията включва най-вече близки до вкусовите предпочитания на българина ястия, като в същото време разнообразието е балансирано с равен брой солени и сладки рецепти. И не на последно място, разбира се, всичко е лесно за приготвяне.
Въпреки че рецептите в "Готварска книга за големи деца" са по силите на абсолютно всеки, вие самата обичате ли да се предизвиквате в кухнята?
Като малка и прохождаща кулинарка, много обичах предизвикателствата. Например някоя рецепта от ресторант ми ставаше фикс идея, заинатявах се и не спирах, докато не успеех да докарам вкуса ѝ. Или докато не успеех да я измисля сама, без да имам рецептата. Експериментирах, ходех на разни курсове, всичко, което беше ново и "сложно", ми беше интересно просто заради самото удоволствие от успеха, когато постигнеш търсения резултат.
Тогава бях на около 20 и всичко кухненско ме изпълваше с възторг. Днес предпочитам по-простичките неща, поне в ежедневието. Макар че не смятам, че има трудни работи - всичко е въпрос на търпение, на желание и на вдъхновение. А сръчността се развива, стига да ѝ се даде време. Вярвам, че всеки може - с желание и с постоянство.
Коя е рецептата, която никога няма да ви омръзне да приготвяте?
Опасявам се, че няма рецепта, която да не ми омръзне, ако я приготвям твърде често - затова и не ставам за професионален готвач, уви. Но има нещо, което колкото и пъти да го правя, всеки път буди същата радост от първото правене - и това е хлябът. Изобщо, светът на тестените изделия е така необятен и удовлетворяващ, че дори да ми омръзне в даден момент (ако прекалено много се въодушевя и се самозабравя в месене ден и нощ, което се е случвало), в края на краищата удоволствието от самия процес не угасва. Само трябва малко умереност, която за добро или за не толкова добро, при мене липсва. Печивата са любимото ми нещо.
Сладко или солено?
Сладко, солено... всичко обичам. Стига да няма чесън. Или да не е стрида. Но ако съм освирепяла от глад, ми се яде винаги солено. Всъщност... винаги имам глад за френски кроасан... варненско рогче със сирене... хубава баница... топла содена питка с масло, казанлъшки понички с пудра захар, хрупкава пица "Маргарита", козуначени коминчета... Е, стана ясно - най-много обичам печивата...
Източник: Личен архив
Споделете ни една ваша любима рецепта, която можем да си приготвим бързо и лесно.
Сещам се за една бърза, вкусна и лека рецепта, която обичам да ям на закуска. Видях една китайка как я приготвя и ми стана любима. Наричам я зелева палачинка - има я нарисувана и в блога.
Трябват ни четвърт зелка (или половин малка зелка), нарязана на тънки лентички, две яйца, две-три супени лъжици брашно, сол, пипер и олио.
Объркваме нарязаното зеле с яйцата и брашното, добавяме сол и пипер на вкус. Изсипваме сместа в сгорещен с малко олио тиган, разстиламе равномерно и похлупваме с капак. Тук може леко да намалите котлона, за да е на умерено огън. Засичаме три минути. Като изтекат, махаме капака, захлупваме отгоре с голяма плитка чиния, притискаме я към тигана и обръщаме. Връщаме тигана на котлона, изсипваме внимателно палачинката от чинията и захлупваме отново с капака. Оставяме още три минути. След това повтаряме същата операция с обръщането, за да преместим палачинката от тигана в чинията, в която ще сервираме. И готово! За мен тази рецепта беше учудващо откритие. Много просто, много вкусно - и неочаквано подходящо за закуска. Отива си с чаша шейк от банан, ябълка и кисело мляко. А може и просто айрян.
