Шахът е игра на абсолютен контрол. Няма случайност - само мисъл, планиране и дълбочина. Таблата пък е баланс между умение и шанс - можем да сме гениални стратези, но зарът винаги има последната дума. Може би точно затова и двете игри оцеляват хилядолетия. Едната учи на търпение и логика. Другата - на адаптивност и приемане на неочакваното. И така...имаме две дъски. Две игри. Хиляди години история. И един вечен спор: къде започва всичко?
Шахът: от индийските дворци до световните шампионати
Повечето историци са единодушни - прародината на шаха е Индия.
Около VI век се появява игра, наречена чатуранга - дума, която означава "четирите части на армията": пехота, конница, слонове и колесници. Точно те по-късно ще се превърнат в пешки, коне, офицери и топове.
От Индия играта преминава в Персия, където се нарича шатрандж. Там се раждат и някои от думите, които използваме и днес - например "шах" (царят е в опасност) и "шах мат" (царят е мъртъв), разкриват от World History Encyclopedia.
Източник: iStock
След арабските завоевания шахът стига до Европа. През Средновековието правилата се променят драстично - царицата се превръща в най-силната фигура на дъската, а играта става по-динамична. Така се ражда модерният шах, който днес познаваме от световните първенства и турнирите на ФИДЕ.
Любопитен факт: най-старите запазени шахматни фигури в Европа - т.нар. "Люисови шахове" - са открити в Шотландия и датират от XII век.
Таблата: най-старата игра на света
Ако шахът е роден в Индия, то таблата ни връща още по-назад - в древна Месопотамия.
Археолози откриват игрални дъски, подобни на табла, в царските гробници на Ур (днешен Ирак), датирани около 2600 г. пр.н.е. Играта е известна като "Кралската игра на Ур" и мнозина я смятат за прародител на съвременната табла.
Източник: iStock
По-късно в Персия се появява вариант, който вече много прилича на днешната игра. Легендата разказва, че персийски мъдреци създали таблата, за да "отговорят" на индийския шах - като символична битка между разум и съдба. Докато шахът разчита почти изцяло на стратегия, таблата включва и зарове - елемент на късмета.
През Османската империя играта става част от ежедневната култура - кафенетата в Истанбул ехтят от удари на пулове по дървени дъски. Оттам таблата се разпространява из Балканите и Средиземноморието.
