На 1 април всяка година милиони хора се наслаждават на възможността да си правят безобидни номера и шеги. Но как всъщност е възникнал този празник?
Въпреки че Денят на шегата е широко отбелязван в англоезичния свят и не само, историците все още не са установили точна дата или място на възникването му. Ясно е обаче, че празникът съществува в някаква форма поне от 1500-те години. Съществуват различни теории - някои го свързват със средновековна Англия, други с по-съвременна Франция. Трети пък твърдят, че корените му са още по-древни и водят към пролетни празници в Древен Рим и други култури. Ето защо празникът остава загадка въпреки множеството теории за произхода му.
Защо точно 1 април - трите основни теории
Въпреки неясния му произход, някои текстови доказателства подсказват, че празникът може да е на повече от 600 години. Фолклористът Стивън Уиник посочва три убедителни версии: една от Англия и две от Франция.
Обичаят да се правят шеги на 1 април може да датира още от Средновековието - и е възможно да е бил описан от английския поет Джефри Чосър. В Nun"s Priest"s Tale (около 1390 г.) той разказва история за петел и лисица, които се опитват да се надхитрят. В поемата се споменава, че шегите се случват 32 дни след началото на март, което съответства на 1 април. Някои учени обаче смятат, че текстът съдържа грешки, допуснати от средновековен преписвач, което поставя под съмнение английския произход на празника.
Източник: iStock
Другите две теории идват от Франция, където от векове се отбелязва "Poisson d"Avril" ("Априлска риба"). На 1 април хората се опитват да залепят хартиена риба на гърба на някого незабелязано, а когато жертвата разбере, извикват "Априлска риба!". Възможно доказателство за този обичай се намира в поема от 1508 г. на френския поет и композитор Елой д"Амервал, който споменава "априлска риба" в своето произведение. Терминът може да свързва рибата с лековерните хора или да показва, че обичаят вече е съществувал през XVI век.
Третата теория също е свързана с Франция и предполага, че причината е объркване в календарите. През 1564 г. младият крал Шарл IX предприема обиколка на страната и установява, че различните региони използват различни календари и празнични дати. Затова издава указ, според който новата година започва на 1 януари.
Според тази теория, промяната или по-късното приемане на григорианския календар през 1582 г., довежда до объркване. Някои хора продължили да празнуват новата година през април и били наричани "глупци", което довело до подигравки и в крайна сметка до разпространението на празника из Европа и извън нея.
Още по-древни пролетни традиции
Макар и спорни, тези теории сочат към пролетта като време за шеги и веселие и напомнят за още по-древни ритуали. Макар да не е ясно дали са пряко свързани с Деня на шегата, много древни и съвременни пролетни празници включват измама, маскировка и закачки.
В Древен Рим например се е празнувал фестивалът Хилария след пролетното равноденствие, който отбелязвал настъпването на пролетта. Най-старите сведения за него са от III век. Той бил част от празненства в чест на богинята на плодородието Кибела (Magna Mater).
Източник: iStock
Историкът Джейкъб Латам описва празника като "маскиран карнавал с разюздано поведение", който давал възможност на хората да се отпуснат и да празнуват извън социалните ограничения. Римският историк Херодиан отбелязва, че всеки можел да се маскира както пожелае и да се държи глупаво, без значение от социалния си статус, пише National Geographic.
Други "шеговити" пролетни празници включват Холи - индийски фестивал през март, известен с цветове и закачки, както и Sizdah Be-dar - ирански празник, който се отбелязва 13 дни след пролетното равноденствие (около 2 април) като част от Норуз (персийски новогодишен пролетен празник). Той също включва безобидни лъжи и веселие и може да датира още от 536 г. пр.н.е.
Ще разберем ли някога истината
Вероятно не. Както пише фолклористът Алън Дандис през 1988 г., повече от век изследвания не са допринесли значително за разбирането на този обичай. Ясно е обаче едно - пролетта има силно въздействие върху хората, които искат да се освободят от зимната скука и да се позабавляват.
