Йожени Бразие така и не завършва основно училище и е принудена да напусне дома си още на 19 години, след като забременява. На 40 обаче вече управлява два ресторанта и е сред най-добрите готвачи в света. През 1933 г. тя става и първият човек, получил шест звезди "Мишлен" - рекорд, който чак през 1998 г. е изравнен от Ален Дюкас.
Един от ресторантите на французойката, сега носещ името La Mère Brazier и отличен с две звезди, работи и до днес. А главният готвач Матийо Виане разказва повече за Йожени Бразие и защо малко хора знаят за важния ѝ принос към френската гастрономия пред BBC.
На първо място, важна роля e изиграл полът ѝ. Преди готвачите във Франция са били разделяни в две категории: от една страна били тези, получили класическо обучение, а от друга тези, научили се да готвят "като баба". През XIX и началото на XX век е имало строги правила, за да стигне един човек до топ готвач. Момчета на възраст от 10 до 13 години започвали да чиракуват в кухните, проправяйки си път нагоре в йерархията. След това се обучавали, най-често в Париж. Момичетата обаче нямало как да станат чираци и Бразие не била изключение.
Тя израства в началото на 1900 г. в бедно семейство и още щом може да държи лъжица, майка ѝ започва да я учи да готви. До петгодишна възраст Йожени Бразие вече може да прави два вида тарти. За съжаление майка ѝ почива, когато е едва на 10 години, и ѝ се налага да започне работа в съседна ферма, за да осигури прехраната на семейството. Животът обаче я поставя пред ново изпитание, когато на 19-годишна възраст забременява с извънбрачно бебе и баща ѝ я гони от къщи.
За да може да свързва двата края, Бразие става домакинска помощница в богато семейство в Лион и настанява сина си в пансион. Междувременно французойката става и готвач на семейството, но тъй като не разполага с готварски книги, научава рецепти от търговци и хотелски персонал и след това ги пресъздава по памет.
След Първата световна война Бразие вече е по-опитна като готвач и започва работа в кухнята на лионския ресторант Mère Filloux. До 1922 г. пък вече е спестила достатъчно пари и купува магазин за хранителни стоки, който превръща в малък ресторант. Там тя започва да си създава име, приготвяйки ястия като раци в майонеза, печен гълъб и грах и моркови по селски. По-късно се мести и в по-голям ресторант в центъра на Лион, точно където сега е La Mère Brazier. Същото име носи и вторият ресторант, който тя открива през 1928 г.
Втората световна война обаче носи обрат за Бразие, чийто ястия стават разпознаваеми, вкоренени в лионската кухня и съответно различни от парижката. Когато Франция пада под немска окупация на готвачката първоначално ѝ е позволено да продължи дейността си, но след като се оплаква, че строгите норми се повлияват лошо на готвенето и качеството на храната ѝ, влиза в конфликт с нацистите. Затова през 1941 г. те затварят ресторанта ѝ и я хвърлят в затвора по неясна причина.
В края на войната Бразие възобновява работа и започва да обучава амбициозни готвачи, докато междувременно и самата тя печели популярност. През 1953 г. директорът на нюйоркския хотел Waldorf Astoria ѝ предлага солидна годишна заплата, за да управлява ресторанта. Французойката обаче отказва, защото не иска да напусне родината си.
Йожени Бразие умира на 81-годишна възраст през 1977 г. и оставя управлението на ресторанта на внучката си. През 2004 г. мястото затваря и остава празно, но до 2008 г., когато е купено от Виане и продължава да посреща клиенти и до днес.
В новия ресторант са запазени елементите от традиционния стил на готвене на Бразие, както и семплите съставки. И въпреки че менюто е модернизирано, любими стари рецепти като пиле Bresse и Cervelle de canut (меко лионско сирене, напоено с билки) все още са част от него.
