Бъдни вечер (в някои райони позната като Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) е денят преди Рождество Христово.
Най-важното за него е постната трапеза, защото 24 декември е последният ден от Рождественския пост. На него християните се подготвят духовно - чрез пост, изповед и молитва, да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.
В народните обичаи могат да се открият различни традиции, някои от които езически, други - идващи от православната вяра. Вечер всички членове на семейството сядат на трапезата. По традиция тя се поставя на земята и всички седят на пода, докато се нахранят.
Източник: Facebook / Комплекс Етрополия
На нея има: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. Правят се също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка.
При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, като накрая са и домашните животни. След приключване на вечерята трапезата не се прибира - в символ на очаквания гост.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.
Източник: iStock
В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на Христос. През нощта коледари тръгват по къщите, пеят народни и църковни песни и разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова и се чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето си набъбват - като боба и питката. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
