Арина Сабаленка е голямата звезда на женския тенис в момента. Последно тя спечели финала на Miami Open в края на март, а за 11 години професионална кариера има общо 21 титли от ATP, четири от които от Големия шлем, и над 500 победи на корта.
А докато е номер едно в световната ранглиста, беларуската спортистка ни позволи да надникнем малко по-надълбоко зад публичния ѝ образ. Направи го в интервю за Esquire, в което е откровена за трудните моменти в кариерата си, за това какво би правила, ако не беше тенисистка, както и за това какво ѝ помага да бъде по-добра и по-добра.
На корта Сабаленка е целеустремена, фокусирана, но и доста експресивна и често не успява да контролира емоциите си. Но това е само когато става дума за тенис. А в останалата част от времето си е сдържана, усмихната и също толкова емоционална - но да раздава прегръдки, а не да чупи ракети с всичка сила в земята.
Източник: GettyImages
Тя споделя, че явно до края на живота си ще трябва да прави нещо, в което може да бъде агресивна - дали ще е тенис или бокс например. Но знае, че това ѝ помага да балансира двете личности, които живеят вътре в нея. И шеговито добавя, че ако не беше професионален тенис играч, сигурно щеше да е или боксьор, или пък plus-size модел. Изненадващо, но смята, че би била "много добра" в тази си роля.
От изданието поставят заглавието, че световната номер едно в тениса е "подценявана". Да, днес тя е доказала уменията и хъса си на всички, но ситуацията е била доста различна през детството ѝ в Беларус. Тогава никой не е вярвал в нея, говорели са зад гърба ѝ, наричали са я "глупава", вместо например да посочат грешките ѝ. Но днес е щастлива, че е преминала и през това, защото ѝ е дало мотивация да им докаже, че грешат.
А и при първите си стъпки в тениса Арина Сабаленка е имала солидната подкрепа на своя баща, който я е запознал с този спорт. Именно от него е научила най-ценните уроци - да не се отказва, да бъде позитивна и да се забавлява, независимо от всичко.
За съжаление, тенисистката преживява тежката и неочаквана загуба на баща си през 2019 г. И оттогава най-големият ѝ страх е да не загуби близък човек. Разбира, че в подобни моменти е важно както да се разсейваш, така и да дадеш свобода на скръбта си, да не я задържаш в себе си. И така в известна степен тенисът я е спасил.
Началото на спортната ѝ кариера далеч не е единственият труден момент в нея. Тя си спомня и как през 2022 г. изведнъж сякаш спира да може да бие сервис. "Представи си да правиш нещо през целия си живот и изведнъж да не можеш", казва тя. И допълва, че и тази трудност я е направила по-силна от всякога. И днес дори някой сервис да е неуспешен, тя не се отказва и отчайва - както прави и с останалите трудности пред себе си.
