Спирането на сърдечната дейност все още не значи смърт. Според учени, има период от пет минути между спирането на най-големия мускул в тялото и прекратяването на дейността на мозъка.
Докато все още сме в известно съзнание, но тялото ни практически е мъртво, в мозъка протичат интересни процеси. Учените наричат вълната от електрическа активност, която го "залива", разпространяваща се депресия.
Това е деполяризация, разреждаща електрохимичната енергия в клетките и водеща до токсични процеси в главата ни. Именно тя обуславя идването на края на живота и безвъзвратното спиране на функциите на невроните и мозъчните клетки.
Източник: iStock
Тя настъпва със спирането на притока на кръвта до мозъка заради смъртта на сърцето. Но ако циркулацията бъде възстановена в рамките на пет минути, този процес е обратим.
Клетките в мозъка имат енергиен резерв, който използват в критичните мигове. След това, ако достъпът до кислород, който се набавя чрез кръвта, не започне отново, те умират.
Именно заради този промеждутък от пет минути между сърдечната и мозъчната смърт се смята, че хората виждат края на живота си, светлината в тунела и изпитват онова чувство на лекота, за което мнозина, прескочили трапа, говорят. Някои дори чуват как лекарите ги обявяват за мъртви.
Докторите стигат до този извод след спирането на сърдечната дейност. Ние губим всички сетива и рефлекси.
Източник: iStock
Това значи, че никакви вълни от мозъка не могат да бъдат засечени на мониторите. Но докато всички клетки в него умрат завинаги, могат да минат и няколко часа след сърдечната смърт, пише Daily Mail.
