В последните десетилетия технологичният напредък e с все по-бързи темпове, а отскоро сме в ерата на изкуствения интелект, която по всичко личи, че тепърва има много с какво да ни изненада. AI асистентите вероятно вече са се превърнали в наш верен приятел, особено ако веднъж сме открили удобството да ни отговарят бързо и изчерпателно на всеки въпрос, който умът ни роди. Но надали се замисляме, че освен плюсове, това има и своите минуси.
За да установят нагледно как точно се променя сивото ни вещество и неговото функциониране, когато за всичко се допитваме до ChatGPT, Massachusetts Institute of Technology Media Lab провеждат изследване по темата. А изводите от него сигурно няма да ни харесат, защото и ние напоследък се усещаме, че все по-често посягаме към AI асистенти.
На базата на наблюдение и анализ на 54 доброволци, разделени в три групи, се установява, че хората, които използват редовно помощта на изкуствен интелект в ежедневието си, имат по-ниска мозъчна ангажираност и "постоянно са се представяли по-слабо на невронно, езиково и поведенческо ниво". Това е най-отчетливо при тези, които използват най-популярния AI инструмент ChatGPT.
Източник: iStock
Приложението е и помощник, но може да се превърне във враг
Помолени да напишат няколко есета през различен период от време, те все повече разчитат на него и на това, което той им дава като информация, а не на собствените си знания и умения да се изразяват. И така мозъкът им буквално закърнява, защото придобиват навика да използват не толкова него, колкото изкуствения интелект - за по-лесно и по-бързо.
Групата, която пък разчита само на мозъка си за написване на текстове, успява да се открои с най-висока невронна свързаност, особено в тези региони, отговорни за натоварване на паметта и семантична обработка. Тези хора са по-любознателни и креативни, освен това показват по-голяма удовлетвореност от написаното - защото е лично тяхно творение, а не преписване. Оказва се, че дори да използваме Google Search, отново имаме активна мозъчна функция и няма подобен негативен ефект.
Източник: iStock
AI ни дава всичко наготово, но ни лишава от умението сами да го съзадем
Така нашумелите AI технологии, които предизвикаха истинска революция, не само ни карат да загубим способността си да мислим самостоятелно, но и вредят на критичното ни мислене, анализа и оценката на информацията, която получаваме, както и на способността да търсим тези факти, които са ни необходими.
Този негативен ефект е още по-притеснителен при децата и подрастващите, чиито мозък тепърва се развива и се нуждае от достатъчно стимулация. Но дори отдавна да сме преминали този период, трябва винаги да мислим за мозъка си като за един мускул, който ако не тренираме редовно, закърнява, губи форма и способности.
Предишни изследвания по темата пък доказват нагледно, че колкото по-често прибягваме до AI асистенти, в частност ChatGPT, толкова по-самотни може да се чувстваме, припомня Time.
И всички тези заключения са някак доста логични, макар и неудобни за приемане, ако сме фенове на изкуствения интелект. Да, няма спор, че той може да ни бъде улеснение в забързаното ежедневие, но не бива да забравяме, че трябва да разчитаме преди всичко на собствените си способности, които колкото по-често използваме, толкова по-добра работа ще ни вършат.
