По това време от годината яйцата се озовават в центъра на трапезата - боядисваме, снимаме, борим се с тях с надежда за надмощие на нашето яйце над чуждото, подаряваме ги на любимите си хора - те някак стават основен елемент на празника. Но знаем ли добре какво има в тях и откъде идва?
Жълтък, белтък, черупка и това, на пръв поглед, е всичко. Но яйцето е далеч по впечатляващо творение. То е най-голямата клетка - спомнете си за яйцата на щрауса и ги сравнете със собствените си невидими с просто око клетки, които изграждат биологичната ни същност.
Яйцето не е просто клетка, а е яйцеклетка в най-истинския смисъл на думата.
В началото на своя път то е просто жълтък със зародишен диск - малкото белезникаво петънце или трапчинка с размер 2-3 мм, което може да видите върху жълтъка. Жълтъкът с диска се отделя от яйчника на кокошката и в този момент може да бъде оплоден - сперматозоид от петела навлиза през диска към вътрешността на жълтъка.
Източник: iStock
Независимо дали яйцето е оплодено, или не, на следващия етап от пътя си то бива обвито в белтъка, който предоставя допълнителна защита, както и още хранителни вещества за бъдещото пиле, което главно ще се изхранва от веществата в жълтъка.
Цветът на жълтъка зависи от това дали в храната на кокошката е имало пигменти (естествени или изкуствени), като е възможно жълтъкът да бъде дори безцветен - ако храната е била такава.
Забелязвали ли сте белезникавата нишка, пресичаща прозрачния белтък? Това е халазата - структура, която придържа жълтъка на мястото му.
След формирането на белтъка, яйцето бива обвито в мембрана и черупка. Образуването на черупката се състои в специален отдел на половата система на кокошката и отнема около 20 часа, както и голямо количество калций от организма ѝ.
Цветът зависи от породата на кокошката, като, обичайно, червените и черни кокошки снасят кафяви яйца, а белите и тези с бели капачета на ушите - светли.
Източник: iStock
Някои хора днес се притесняват, че похапвайки яйца, те ядат мъртви пилешки ембриони, но яйцата в търговската мрежа не са оплодени и могат да бъдат разглеждани по-скоро като гигантски клетки, но не и като неосъществени пилета.
