Логично е да развиваме по-голяма памет за нещо, колкото повече пъти чуем или прочетем информация за него. Но изглежда, че не количеството на повторение, а качеството на приемане е това, което е най-важно за формиране на устойчива памет, твърди скорошно проучване със студенти.
В експеримента група 80 души получили лист с едни и същи думи, които да прочетат на глас, да слушат на запис, докато четат, или да прочетат наум. Две седмици по-късно студентите трябвало да разпознаят същите думи, но този път вплетени в текст от няколко страници.
Най-слабо се представили онези, които били чели наум, без да изговарят или слушат на запис думите от листа - успеваемостта била едва около 40%. Групата, която чела на глас, успяла да разпознае до 77% от думите, а онези, които слушали записа - с около 15% по-малко.
Учените заключват, че мозъкът се ангажира по начин, който пряко афектира и задейства комуникацията между краткотрайната и дълготрайната памет, когато изговаряме дадена информация, вместо просто да я слушаме или четем безгласно.
Ключът се крие в това, че колкото повече сетива използваме за обработка и запаметяване на каквото и да е, толкова повече то се интегрира в дълготрайната ни памет и става своеобразна част от нас самите то.
