От начина, по който се движите и спите, до това как взаимодействате с хората около вас - депресията променя почти всичко. Тя се забелязва дори по маниера, по който говорите и по който се изразявате в писмен вид.

Понякога този "език на депресията" може да има силен ефект върху другите. Просто помислете за влиянието на стиховете и песните на Силвия Плат и Кърт Кобейн - и двамата се самоубиха, страдайки от тежка форма на депресия и проблеми с психичното здраве.

Учените отдавна се опитват да определят каква точно е връзката между депресията и езика. Днес технологиите ни помага да се доближим до по-пълна картина.

Ново проучване, публикувано в Clinical Psychological Science разкрива списък от думи, които могат да помогнат като предскажат дали някой страда от депресия.

Традиционно, лингвистичните анализи в тази област са провеждани от изследователи, които четат и си водят бележки. Днес компютъризираните методи за анализ на текст позволяват обработката на изключително големи бази данни за минути.

Това помага за откриването на езикови черти, които хората могат да пропуснат, като се изчислява процентното разпространение на думи и класове думи, лексикално разнообразие, средна дължина на изречения, граматически модели и много други показатели. 

Така езикът се разделя на два компонента: съдържание и стил.

Съдържание

Снимка 338574

Източник: iStock

Съдържанието се отнася до това, което изразяваме - значението или предмета на изказа ни. За никой няма да е изненада, че хората със симптоми на депресия, използват прекалено много думи, изразяващи негативни емоции, по-специално отрицателни прилагателни като "самотни", "тъжни" или "нещастни".

Но по-интересно в случая е значението при използването на местоимения.

Хората, които имат симптоми на депресия, използват значително повече местоимения от първо лице като "мен", "себе си" и "аз", и значително по-малко за второ и трето лице като "те", "тях" или "тя".

Този модел на употреба на местоимения предполага, че хората с депресия са по-фокусирани върху себе си и по-малко свързани с другите. Изследователите съобщават, че местоименията всъщност са по-надеждни при идентифицирането на депресията, отколкото отрицателните емоционални думи.

Знаем, че вглъбяването в личните проблеми и социалната изолация са общи черти на депресията. Въпреки това не знаем дали тези открития отразяват различия във вниманието или стила на мислене. Дали депресията кара хората да се съсредоточат върху себе си, или хората, които се фокусират върху себе си, получават симптоми на депресия?

Стил

Снимка 338578

Източник: iStock

Стилът на езика се отнася до това как се изразяваме, а не до съдържанието, което изразяваме.

В изследването се прави голям анализ на данни от 64 различни онлайн форума за психично здраве, като са изследвани повече от 6 400 членове.

Абсолютизирани думи, които показват абсолютни величини или вероятности, като "винаги", "нищо" или "напълно", се оказват още по-добри маркери за нарушено психично здраве, отколкото местоименията или отрицателни емоционални думи.

В сравнение с 19 различни контролни форума, разпространението на абсолютизираните думи е приблизително с 50% по-голямо при форумите за тревожност и депресия, и около 80% по-голямо за форумите за самоубийствени идеи.

Установява се също така, че тези, които са имали депресивни симптоми, е по-вероятно да ги получат отново. Следователно по-голяма тенденция към абсолютизирано мислене, дори когато в момента няма симптоми на депресия, е знак за предизвикване на депресивни моменти. Същият ефект се вижда при използването на местоимения, но не и за негативните емоционални думи.

Практически последици

Снимка 338589

Източник: iStock

Разбирането на езика на депресията може да ни помогне да си дадем представа как мислят хората, страдащи от депресия. Но то има и практически последици.

Изследователите комбинират автоматизиран текстов анализ с машинно обучение (компютри, които могат да се учат от опита, без да бъдат програмирани), за да класифицират различни психични състояния от текстови проби от естествен език, като например публикации в блогове.

Подобна класификация вече надминава постиженията на обучените терапевти. Важно е, че класификацията на машинното обучение ще се подобри, само когато се предоставят повече данни и се разработват по-сложни алгоритми. Това излиза извън рамките на разглеждането на общите модели на абсолютизъм, негативност и местоимения, които вече са обсъждани.

Работата започва с използването на компютри, за да се идентифицират точно все по-специфични подкатегории на проблемите на психичното здраве - като перфекционизъм, проблеми със самочувствието и социална тревога.

Разбира се, възможно е да се използва език, свързан с депресията, без човекът всъщност да бъде депресиран. В крайна сметка, как се чувстваме във времето, определя дали страдаме от болестта.

Но тъй като според Световната здравна организация повече от 300 милиона души по света живеят с депресия - увеличение с повече от 18% от 2005 г. насам, разполагането на повече инструменти за откриване на състоянието със сигурност е важно за предотвратяване на трагични самоубийства като тези на Плат и Кобейн.