Въпреки че се намираме извън стандартния за респираторните заболявания сезон, темата за антибиотиците винаги е актуална, тъй като с тях се лекуват бактериални инфекции, засягащи всички органи и системи. Тези инфекции възникват както самостоятелно, така и като усложнение след вирусно заболяване.
За лятото са характерни циститът, възпалението на ушите, стафилококовите инфекции, както и полово предаваните заболявания.
Историята
Още през XIX век микробиолозите съобщавали, че някои плесени (микроскопични гъби) притежават способността да потискат растежа на определени видове бактерии. По това време обаче никой не знаел на какво се дължи това.
През 1928 г. шотландският учен Александър Флеминг случайно видял, че върху забравена с отворен капак хранителна среда с посяти върху нея стафилококи расте синьо-зелена плесен, а около нея не се наблюдава развитие на бактериите.
Тъй като Флеминг не бил блестящ оратор, той не успял да популяризира откритието си, нито да пречисти активното вещество, но с помощта на свой колега установил, че плесента е от род Penicillium.
Две години по-късно с помощта на антибиотика бил излекуван и първият пациент.
Източник: iStock
Как работят
Антибиотиците се класифицират по различен начин, според механизма си на действие, произхода си или според това дали са специфични за дадена група бактерии, или пък са широкоспектърни и засягат голямо разнообразие от видове.
Пеницилинът спада към бета-лактамните антибиотици. За разлика от нашите клетки, бактериалните притежават клетъчна стена, която им осигурява опора. Без нея, клетките на тези микроорганизми се пръскат - поради голямото вътрешно налягане. Бета-лактамните антибиотици основават действието си именно на това, като блокират производството на клетъчна стена при много видове бактерии.
Друга група антибиотици, хинолоните, пречат на удвояването на ДНК на бактериалните клетки, което спира размножаването им. Към тази група спадат ципрофлоксацинът и левофлоксацинът, които се използват за лечение на бронхит и пневмония.
Източник: iStock
Съществуват и антибиотици, които блокират механизмите за синтез на белтъци в бактериалните клетки. Такива са макролидите, от които по-известен е еритромицинът.
Белтъците са тези молекули, които правят възможно протичането на всички процеси в клетките и играят защитна и структурна роля. Затова лишаването от тях води до бързата смърт на бактериите.
Защо не убиват и нашите клетки
Бактериалните клетки се различават значително по устройство от тези, които изграждат нашите тела. А антибиотиците са създадени така, че да насочват действието си именно към тези различия.
Например нашите клетки нямат клетъчна стена и така не страдат от действието на бета-лактамните антибиотици. Рибозомите, чрез които се осъществява синтезът на белтъци, също са различни по устройство.
Какви са опасностите
Разбира се, всичко това не изключва страничните ефекти, които тези лекарства може да имат. Но ползата надвишава значително риска.
Антибиотиците спасяват живот, когато са предписани правилно и се взимат само при необходимост.
Важно е да помним, че вирусните инфекции никога не се лекуват с антибиотици. Вирусите не са податливи на тяхното действие. С антибиотик се лекуват само евентуалните усложнения от вирусната инфекция, които се изразяват в последващото развитие на бактериална такава. Но тези усложнения не настъпват винаги. Затова е важно никога да не се лекуваме сами с антибиотици и това да се случва само по лекарско предписание.
Източник: iStock
Честата и неправилна употреба на антибиотици, както и преждевременното прекъсване на вече започнал курс на лечение с тях, водят до задълбочаване на един сериозен проблем - възникването на антибиотична резистентност у бактериите.
Това означава, че сме им помогнали да се "научат" да се противопоставят на антибиотика и той вече няма влияние над тях, а инфекцията става трудно или напълно нелечима. За някои пациенти това е фатално.
