Трябва да се обърна и на другата страна, че ще изгоря. Като се обръщам, да внимавам да не падна от шезлонга и да не си разлея чашата. Като стана въпрос за падане, дали има случай на някой да му е паднал кокосов орех на главата, докато вечеря? Няма ли да ми е прекалено топло да яздя слон цели два часа или да се задоволя с един? Не, май ще е по-добре да отида да се гмуркам, но пък дали няма да си пропусна часа за масажа?
Горе-долу това са грижите, които тормозят средностатистическия турист, когото не го е домързяло да пропътува няколко хиляди километра, за да се отпусне в петзвездния лукс на тайландския юг. Място, което гарантира, че по обратния път същият турист ще се измъчва с неизбежния въпрос: "Защо трябва да се връщам в офиса, няма ли начин да остана тук?". В следващите редове не ще стане дума нито за истеричния трафик на Банкок, нито за прокобата, която тегне над Златния триъгълник. Ще затръшнем зад себе си лакомата паст на всекидневието, което неумолимо изяжда живота ни, и ще отскочим за малко до една запазена територия, паролата за достъп до която е "безгрижие".
Ко Чанг или остров Чанг е вторият по големина тайландски остров и ако все още отстъпва по популярност на по-големия си събрат Самуи или на небезизвестния курорт Пукет, то в най-скоро време тази несправедливост ще бъде поправена. Защото Ко Чанг е най-динамично развиващият се тайландски курорт. Допреди двайсетина години редки посетители са му били само шепа любители на дивата природа и кажи-речи нищо туристическо не е имало на острова. По-прозаичната причина за това "изоставане" е в близостта с камбоджанската граница - факт, доскоро означаващ военно оспорване на тези води и никакви инвестиции. Другата, по-романтична предпоставка островът да има славата на място, където без бюджет и декори лесно може да бъде заснет филм за Робинзон Крузо, е, че всъщност остров Чанг има статут на Национален парк. Как сегашната инвазия на туристическата индустрия е преодоляла този препъникамък? Промяната на статута на Национален парк заради инвеститорски интереси не е българско изобретение. Но приликите свършват дотук.
Застрояването - хармонично и умерено, представлява тънка ивичка по самото крайбрежие - един гердан от хотели-оазиси, свързани с криволичещата нишка на единствения асфалтиран път на острова. Наистина, западното крайбрежие (където са най-хубавите плажове и по-голямата част от хотелите) е вече доста шумно и урбанизирано, но всъщност не толкова, сравнено с който и да е друг курорт. А и целият останал остров е такъв, какъвто е бил още при сътворението на света - непроходими гори (най-добре запазените rainforest в цяла Югоизточна Азия), плъзнали по обвитите в мъгла върхове, скрити водопади, животни и птици, за които човекът е рядко срещан вид, чисти бели плажове под сянката на кокосови палми.
Затова и най-често употребяваното клише за острова е сравнението с Едем - Райската градина, в която животните живеели в хармония, а Човекът още не бил познал труда и грижата. В тази картина чудесно се вписват нелишените от достоверност истории за пирати и контрабандисти, които доскоро са били "коренното население" на тези територии. Самият остров също има своите жители, но те са не повече от десетина хиляди, а в предишни времена това морско бижу е било още по-рядко населено. Странното е, че местните са не рибари, а повече фермери - работят в малките каучукови плантации или отглеждат кокосови палми.
Но летаргичният образ на острова безвъзвратно е останал в миналото. Плановете на правителството са не просто Ко Чанг да бъде новият туристически хит, но и да се превърне в мястото, където богати хора с по-широки пръсти с удоволствие да превеждат своите пари в държавния бюджет на Тайланд. Затова, макар и на острова да има хотели и възможности за преспиване за всеки джоб, основната тенденция при развиването на местния туризъм е изграждането на хотели с повече звезди, предлагането на по-висококачествени услуги и, разбира се, съответстващи цени. Сигурен съм, че и на неизкушените от лукса би им харесало да прекарат отпуската си в подобна обстановка. Защото луксът е премерен, ненатрапчив, идващ не само от обслужването и това, което се предлага, а повече от естествената и непринудена обстановка - като в хотел за почивка. Ниски сгради сред много зеленина, на пръв поглед простичко и някак "по-природно" обзавеждане на стаите, хубав плаж току веднага след перфектно поддържаната морава, сенчести места за отдих. Тук човек наистина се чувства в Рая, но с едно малко изключение - нудизмът и topless-ът са забранени.
Това обаче не е болка за умиране. Разнообразните развлечения, които дебнат туриста, напълно компенсират невъзможността да влезе съвсем в ролята на Адам или Ева. Разходка до някое от съседните островчета, гмуркане сред коралови рифове, яздене на слон през гората, пешеходен трекинг до някой от красивите водопади. За по-мързеливите или по-суетните - СПА процедури, масажи и всякакви подобни приятни глезотийки или просто шопинг.
И ако все още мислите, че Ко Чанг е далечно и недостъпно място, ще ви кажа, че в много от ресторантчетата менюто е не само на английски, но и на кирилица. Ами да, светът вече е много по-малък, отколкото беше. Активният сезон там е през нашата зима, затова предвидете си малко отпуска за януари - тъкмо никой ваш колега няма да ви се разсърди, и стягайте куфарите.
Текстът достига до вас благодарение на списание "Одисей"
