Вкусът е богат и сладък, рязък и сух, напомня цвете и плод. Това е традиционното японско оризово алкохолно питие, което често изненадва с палитрата си от вкусове. Обикновеното саке (фуцу шу) се поднася леко затоплено в керамични съдове. Първокласното саке (джизаке) се поднася изстудено във високи чаши, за да разкрие загадъчната си природа. То се приготвя по-продължително и сложно, и често се използват някои местни видове ориз, вода, мая и добавки (коджи-кин), което прави вкуса му отличителен и неповторим.
Повечето от производителите на саке (кура) са семейни компании с многогодишна традиция. Сега тя достига до все по-широк кръг хора, предизвикани от острите вкусове и миризми.
Това е традиционна напитка, която се прави от векове. Бутилки от нея се оставят по домашните олтари с молба за благоволението на боговете. Ритуалът кагами-бираки се състои в отварянето на бъчва саке с дървен чук и е възпоменание за всякакви поводи - от сватби до сливания на предприятия.
Всеки ученик в училище знае, че първата бъчва със саке е направена от бога Сузанономикито, който го използва за да напие страховит дракон и да го посече с вълшебния си меч. По късно по селата сами се научават да правят саке, използвайки естествена мая, донесена в оризищата от вятъра (или както вярвали - от боговете). Отначало те ферментирали и се превърнали в белезникава каша, която се избистрила и станала предпочитано питие по празниците.
Приготвянето на тази напитка се споменава в Дожики, една от най-старите японски исторически хроники. Японският имперски двор поръчал през ІІІ век сл. Хр. на майстор от Китай да се заеме с тази задача, тъй като оризовите ликьори са отдавна познати там. През ІХ и Х век в кодекса Енги-шики се говори за тази „жълтеникава напитка", която вече се прецежда и е предназначена главно за благородници и свещеници.
До ХІІІ век са отбелязани 342 кури само в Киото и вече има предпочитания за вкусовете и марките.
Техническото развитие прави възможно сакето да се превърне в напитка, подобна на днешната. Почистването на ориза с водни колела прави напитката по-ясна. Започнала да се употребява кашата стартер „мото". Стабилността му се подобрява чрез своеобразен процес на „пастьоризация" (нагряване).
След втората световна война започва да се добавя глюкоза и алкохол към сакето, но въпреки спада в качеството, саке (наричано понякога погрешно оризово вино) продължава да се консумира. То се филтрира за яснота, добавя му се малко вода за баланс на аромата му, вари се и се бутилира.
