Кулинарните чудеса и изкушения, които предлага Япония, не са застинали неподвижно във времето. Онези, които познават историята, нагласата и темперамента на японците, ще бъдат изненадани от това, че външният свят все пак е оказал своето въздействие.
Една от първите големи изненади, които ще откриете, е че пред магазините за сладки и торти има големи опашки и не говорим единствено за сутрините. Повечето от произведенията на Hidemi Sugino например се разграбват още в началото на работния ден. Една от причините за това е, че те са в доста ограничени количества.
Друг извор на вдъхновение за малки и големи са сосовете за паста и код-рое. Много японци си купуват хамбургери, фишбургери, пържени картофки и понички. Бързата храна се разграбва по-неусетно дори от сезонния Kit Kat (хубаво е да се подчертае, че Kit Kat тук е сезонен и има вкусове като „черешов цвят", „зелен чай" и „шоколадово вино" и са много търсени). Пицата, месото от костенурка, сушито кайтен и много други специалитети се интерпретират отново и съвременната техника е от голямо значение за това. Традиционните храни, които са направени на ръка, са все по-малко. Токио започва да предлага условия за невиждано кулинарно сафари.
Японците много харесват кулинарните тематични барове, ресторанти и паркове. Онези, които харесват кантонските специалитети, се озоваван в Daiba Little Hong Kong, а почитателите на юфката отиват в Ramen Museum. В стадиона „Гьоза" ще видите не само автомати пачинко, а и множество маси за хранене за онези, които искат да опитат скаридите в листа от шисо, многоцветна гьоза с тъмен оцет и дъмплинги със свинско месо. В Япония е популярна Jamоn Ibеrico и се консумира с голямо удоволствие като се преобразява на „тонкацу". Редом с него може да се сервира и домашно свинско месо от японски бутикови ферми или други видове шунка.
Нашата разходка може да продължи през сладкарницата Ice Cream City. Тук може да се намери както италиански „джелато" (gelato), така и турски сладолед с коренче от орхидея. Следва бърза обиколка на тематичния парк Cup Ice Museum, където има над 300 вида сладолед, включително с вкус на пиле в соев сос или черешов цвят. Знае ли човек, дали няма да намери истински перли в своя перлен сладолед? А и кой е предполагал също за съществуването на възхитителен сладко-солен сладолед с вкус на змиорка?
На площад Такашимая има подземен магазин за храна (наричат ги „депачика"), където можете да си изберете между 70 вида сол. Имате възможност сам да подготвите своя „оцетен коктейл", но внимавайте сетивата ви да не се объркат от толкова много подправки и аромати.
Тук има 120 готварски магазина на японски и чуждестранни гурме компании, които функционират спазвайки принципите на шоубизнеса. Това е един от сравнително малките депачика в Токио - особено в сравнение с тези в магазините Seibu и Ikebukuro. Не по-малко объркващо действат и магазините „конбини".
Културата на храненето в Япония е способна да се променя със светкавична скорост. Също толкова бързо се променят и магазините. Магазинът Peck се е разширил, другите около него са се смалили, предпочитаните храни носят знаменца, а телевизионен екип заснема първият прасковен еклер за сезона във Fauchon.
Не се стряскайте и не се отчайвайте от огромния избор на плодове и техните цени. Може да ви се наложи да щурмувате армиите, чакащи за канадски боровинков мед, който се предлага в нещо като шишенца от парфюм.
Западните туристи харесват магазина Natural Lawson, който предлага екологични храни, между които обикновени сандвичи, суши и боб. Сред тях е популярно и кафенето Gucci Cafе и салона Marunouchi на Садахару Аоки, където можете да опитате еклери с вкус на зелен чай. В Mikimoto Lounge можете да опитате десерти със сирене, тапиока и страстен плод.
Друга сладкарница, която заслужава внимание, е Patisserie Satsuki в New Otani Hotel. Там можете да опитате безспорно любимата сладка на Япония - „Монблан", която е направена с кестеново пюре, пандишпан и белтъци със захар. Можете да опитате също италианската (миланска) версия и френската (парижка) версия. Победителят обаче може да бъде и версията на магазина Pierre Hermе в съседство. Френският кулинарен провокатор има бутици и мраморен Bar Chocolat по дизайн на Wonderwall. Далеч назад остават сладкишите „Наполеон" и макароните. Твърди се, че аромата на кестена се превръща в мост между традиционната сладка „уагаши" и френските деликатеси.
Старайте се да се ориентирате кое е модерно. В последно време например са популярни напитките за красива кожа „бихаде". Ако бутилките на Shiseido с колаген не ви допаднат или не ви подействат като пластична операция, можете да опитате с желеобразно питие, обогатено със свинска плацента.
Освен Kit Kat, тук сезонна е също содата. Дори и големи компании като Pepsi понякога се объркват и правят грешки, като например не особено популярната сода с аромат на замразена краставица Ice Cucumber.
Когато стане въпрос за баровете „тачиномия", то те са между двете крайности. От една страна могат да бъдат съмнителни заведения със слабо осветление, а от друга страна могат да бъдат лъскави и луксозни. Там, известните със срамежливостта си японски младежи, могат да подхванат разговор над чаша австрийско вино Gruner Veltliner, австралийски шираз или саке.
Опитайте сакето в тесния бар Buchi, до гарата Шинджуку. Там самоуверената барманка ще ви обясни, че сакето се пие в пъстри, керамични чаши, защото така запазва свежестта си, а цветовете привличат повече момичета. Такива чашки могат да се видят подредени по стените на бара Buri в квартала „Ебису".
Сакето джунмай и дайджинджо върви заедно със свинско месо якитори, морски таралеж или фугу. Ще се изненадате отново от пъстротата на чашките. Някои от местните клиенти може да ви обясни, че те са наистина популярни в страната. Дори има известни компании за дамско бельо, които правят сутиени, вдъхновени от чашките за саке. Можете да вдигнете тост за това и за другите специалитети на домакините!
