Глобалното затопляне е факт и вече никой не се учудва от необичайно високи температури от ранна пролет, продължаващи по-дълго време и над по-голяма част от Европа. Континентът обаче не се затопля единствено от парниковите газове.
До повърхността му достига все повече слънчева радиация. А причината за това са промени в облачността, по-чист въздух и намаляло аерозолно замърсяване.
Това показва ново изследване, публикувано в Remote Sensing of Environment, според което слънчевата радиация на повърхността в Европа се е увеличила средно с около 4.8% между 1994 и 2023 г.
Източник: iStock
Затоплянето се дължи и на липса на облаци
Това може да е добра перспектива за производството на соларна енергия, но негативите също не са малко. Сред тях са по-бързото изсъхване на почвата, по-сухият въздух, както и задържането на повече топлина в градовете.
Изследването показва, че около 80% от увеличаването на слънчевата радиация е свързано с промени в облачната покривка и прозрачността на облаците. Останалите 20% са намаляването на аерозолите.
Повишаването на слънчевата радиация в Европа не е равномерно. Най-значителен ръст се наблюдава в Централна и Западна Европа. Североизточна Франция, страните от Бенелюкс и Западна Германия отчитат увеличение от почти 11% за периода 1994г. - 2023 г.
Източник: EPA/БГНЕС
Слънчевата радиация води до по-бързо засушаване на земеделски земи
В Южна Европа и на Балканите увеличението е по-слабо, но съществено. За тези региони дори умереното нарастване на слънчевата радиация има значим ефект, защото летният сезон започва с по-високи температури, по-дълги сухи периоди и по-голям риск от горещи вълни, пишат Метео Балкани.
Увеличението на слънчевата радиация на Балканите не е проблем само по себе си. По-важно е как то взаимодейства с други фактори: горещ въздух, сухи почви, урбанизирана среда, по-топло Средиземно море и по-чести периоди без валежи. Всичко това прави летата по-тежки както в градските райони, така и в земеделските.
