Без да е типичен женски роман, в "Рая отвъд голямата вода" на Мария Сталева - Дурга може да намерим всички негови елементи - изневяра, любов, драма, страдание, в идеална за една интригуваща фабула симетрия. И в същото време задълбочен разрез на междуличностните отношения в комерсиализирания бездуховен свят, на подмяната на истински ценности с измислени такива, на порива към имагинерно щастие и пренебрегване на щастието, което винаги е било на една ръка разстояние, преди да поемем дългите прашни друмища в безплодното му търсене.
Безпощадно откровена е характеристиката, която в повествованието авторът дава на българската емиграция в Щатите. През очите на човек, живял в тази среда, оценката съвсем не може да се нарече ласкателна и да предизвиква гордост.
Сред завладяващия сюжет, разказан с удивителна за дебютант лекота и подсилен от непринудени, динамични, сякаш подслушани от живия живот диалози, откриваме и дълбоки философски разсъждения, които, без да ни бъдат налагани като истини от последна инстанция, будят размисъл, предизвикват емоции и вълнение.
Мария Сталева избягва физическото описание на героите си. Но в същото време образите са им толкова ярки, че читателят неволно става съучастник на автора в доизграждането на техните триизмерни изображения в съзнанието.
Мария небрежно, но в същото време, без да спестява дълбоките болезнени житейски порязвания, превежда героинята си през любов, страдание, самооткриване, самопознание, самопречистване.
Минава през голямата вода, осъзнавайки, че най-трудният брод е този, който води към себе си, към истинските неща, към истинската обич. За да заключи, че страданието е "като нож с две остриета. Зависи как го приемаш. Можеш да се озлобиш и да деградираш, но може и да го надрастеш и да помъдрееш".
