... като всички останали занимания, е въпрос на избор - понякога между една професия и друга, а понякога между заетост и безработица.

Някои хора презират тази професия, но аз не я намирам за по-недостойна от много други. Когато се практикува качествено, тя носи радост и удовлетворение. Радостта не е истинска, а освен това е краткотрайна? По какво се различава от домашния секс или яденето на сладолед? Но вие не презирате тези неща, нали?

Някои хора се опитват да спасят проституиращите от тази професия. Не разбирам от какво точно ги спасяват. Оставям настрана явления като тежък принудителен труд, които понякога съпътстват проституцията, тъй като те не са изключително присъщи за нея, а се забелязват при много други професии. Спасителите обикновено са загрижени за това хората да не продават телата си. Тогава би трябвало да са загрижени по същия начин за всеки, който използва тялото си за да печели пари, а това правят повечето работещи хора, дори и тези, които използват няколко пръста, за да пишат по клавиатурата. Или някои части на тялото са по-специални от другите?

Някои протестират срещу ситуацията, в която хора са принудени да се продават. Но на повечето от нас се налага да се продават, защото повечето от нас живеят в общества, в които получават пари или храна срещу труд. Да, може да се каже, че има нещо унизително в това да работиш, защото иначе не би оцелял, но погледнато по този начин, цялото ни битие е унизително, защото е пълно с ограничения и принуди - понякога вдигаме температура и се налага да пазим леглото против волята си, а друг път да дъвчем храната, която искаме да погълнем. Може би вече има групи, които се борят и с тези ограничения.

Ако отлюспим всички възражения, които можем да отправим и към други явления (т.е. тези, които не отправяме изключително към проституцията), какво прави проституцията толкова специална? Може би е нещо, което прави специални парите и секса?

Ако се налага да избирам между работа във фабрика (с фиксирано работно време, шум, много хора, строго регламентирани движения) и работата в легло (с гъвкаво работно време, творческа свобода, отсъствие на ритмичен многогласов шум), бих избрала второто. Не разглеждам случаите, в които фабриката е sweatshop или съм продадена в робство. Има и такива случаи, нали?

Нека да уточним: срещу какво се борят противниците на проституцията - срещу некачествените й проявления (може би тук се налага да дефинираме качеството в проституцията) или срещу самата й същност? Интересно ми е да чуя повече мнения от тези, които имат нещо за казване по същността.

http://lydblog.wordpress.com/