Любовта и смъртта като двойка любовници, надпреварващи се за свой дял от човешката душа. Раздвоени в своето „Аз" и „Не-Аз", недоумяващи целта, с която са доведени на бял свят, двамата герои страдат от начина, по който съществуват, което изглежда далеч по-просто от това да не съществуваш, защото: „Когато си, знаеш какво трябва да сториш, за да бъдеш в по-малка степен, а когато не си, ставаш кой да е и вече няма начин да се размиеш."


Реалността се повтаря ден след ден за двамата герои, докато се случва нещо, което нарушава рамките на съзнанието им - една жена, облечена в думи, същество без конкретно лице и възраст, но носещо силата да променя реалността... до момента, в който реалността не й отстъпва мястото си, за да изпълни пространството със светлина, не толкова ярка, колкото неизменна...

 

Текстът на Бекет "Първа любов" представлява къс разказ, написан през 1946 година и публикуван 1973 година.Историята започва със запознанството на героя с проститутка, от което произтичат редица събития, който въвличат персонажа в капана, наречен: "ЛЮБОВ".Текстът имаше нужда от адаптация за сцена, при което се спрях на Матю Дж.Ган, английски драматург, който през последните десет години пише пиеси за Лондонските театри, адаптира различни текстове за книги, къси филми, видеоклипове и сцена.Идеята ми да работя с него, дойде от сценографа ми Армандо Костантино, който беше работил с Матю по създаването на пълнометражен филм - тип черна комедия, където харесах чувството за хумор на Ган, от което именно имах нужда при адаптирането на текста на Бекет .Идеята ми беше да разделя героя на двама съединени близнака, тъй като в оригинала на Бекет героят звучи противоречиво и е раздвоен в рамките на собственото си съзнание.По този начин текста добива повече разбираемост за зрителя и обрисува по-ясно абсурдността на един любовен триъгълник, колкото удобен за героите, толкова и чудовищен в своята обреченост да отговори на въпроса: "Що е това Любов?"


...защото любовта е загадка и именно това е което прави текста толкова интересен за изследване. Желанието ми да бъде поставен на сцена дойде с възможността да бъде представена "Първа Любов" пред публика, която публика да стане пряк участник в опита на героите да направят своеобразна дисекция на чувствата си към една жена, която в животът им се оказва единствена.Израстнали с майка-неизвестна, след смъртта на баща им те биват захвърлени от роднините си на улицата.Двамата нямат особен опит с жените, което става причина да бъдат все по-силно привлечени от тайнствената жена, която се появява една вечер на пейката , на която бездомни прекарват нощите си. Отначало обезпокоени от присъствието и, след нейното тръгване от там, в тях все по отчаяно и безвъзвратно се оформя желанието да бъдат в близост до нея, да си обяснят какво е това в нея, което причинява безсънните им нощи и кара сърцата им да трепнат лудо преди всяка нейна поява.

От този момент нататък започва пътешествието на героите в едно изследване на собствените им чувства , а оттук и на самият механизъм , по който се задейства любовта, във всичките и аспекти, не само романтичната любов, понякога вземана погрешно за истинската, но и любовта към родител, братската любов, еротичната любов, платоничната и безкористната, любовта към света и Бога като цяло.Интересното в пресъздаването на този текст на сцена идва най-вече от общочовешката тема за Любовта като изкуство, както я нарича Ерих Фром , при чието усвояване имаме нужда от практика, проницателност, интуиция и целеустременост. В "Първа Любов" героите говорят за любов и задават въпроси на себе си и директно на зрителя, открито, без лицемерие и срам, за да достигнем до момента , в който си признаваме, че: "...любовта е единственият разумен и задоволителен отговор на проблема за човешкото съществуване" (Ерих Фром)