Вероятно се е случвало на всеки - да застане някъде нависоко, да се наведе през ръба и неочаквано да си помисли: "Ако искам, мога просто да скоча..." Дали е висока сграда или краят на скалата, за секунди сякаш ни минава мисълта колко лесно би било просто да преминем от другата страна.
Тази внезапен, неочакван и краткотраен импулс обикновено не е повод за притеснение, но със сигурност заслужава да се проучи на какво се дължи.
Защото усещането е доста разпространено. Дори дотолкова, че французите имат термин за него: l'appel du vide, или на български: зовът на празнотата, известен още като феномен на високото място.
Но въпреки че редица хора - много над половината, както сочат редица проучвания - са преживели зовът на празнотата, той все още не е широко изследван.
Източник: iStock
Първото значимо проучване е публикувано през 2012 г. в Journal of Affective Disorders и обхваща 431 души. Заключенията са, че малко повече от половината от хората, които никога не са имали мисли за самоубийство, са изпитвали поне веднъж някои от аспектите на феномена. Над 75% от хората, на които се е случвало да имат суицидни мисли пък, са съобщили, че са имали желание да скочат от прозореца на висока сграда или мост.
Проучването за първи път показва и че няма задължителна връзка между идеите за самоубийство и внезапните, непредвидени мисли, свързани с поставянето на себе си в непосредствена опасност. Всъщност то установява, че има ясна разлика между това човек да си представи възможността да скочи от високо място и желанието да действа в тази посока.
Източник: iStock
Преди да предприемат проучването, изследователите изказват хипотезата, че зовът на празнотата може да бъде "погрешно интерпретиран сигнал за сигурност" - т.е. човек може да разчете неправилно мозъка, който ги кара да се отдалечат от опасност.
Установява се също, че лицата с по-високи нива на тревожност е по-вероятно да са усетили призива, в сравнение с тези с по-ниски нива на тревожност. В резултат на това заключението е, че макар и парадоксално, зовът на празнотата може да е опит на подсъзнанието да насърчи човек към по-голямо оценяване на живота, а не да подмами някого към смъртта.
И по всичко изглежда, че зовът към празнотата е нещо, което е познато на почти всеки, независимо от суицидните мисли и тревожността. И това е съвсем нормално, а не признак на психопатология, уточняват от Live Science. Или казано по друг начин - хората не трябва непременно да тълкуват подобни преживявания като израз на скрито желание за смърт.
