Един от водещите въпроси в медицината е: "Защо още не сме излекували рака?" И това е разбираемо - близо двама от всеки петима от нас се разболяват от рак в някакъв момент от живота си и повечето хора познават някой, който е бил сериозно засегнат от подобно заболяване.
Краткият отговор на този въпрос е, че заболяването е толкова индивидуално за всеки човек и за всеки вид рак, че е почти невъзможно да таргетираме всичко с едно лечение. Някои видове рак имат сходства и потенциални слабости, но това, което действа при един, често няма ефект при друг. Макар че преживяемостта при рака постоянно се увеличава, вероятно универсалното лекарство ще остане чисто и просто блян.
Сега от Nature разбираме за огромен анализ, наречен TracerX, който проследява 126 недребноклетъчни тумора на рак на белия дроб от 421 пациенти в продължение на девет години, докато техните тумори се развиват и растат. Изследователите взимат биопсии и разглеждат клетъчния им състав, както и как ракът се разпространява в тялото. Както отбелязват от IFL Science, подобно начинание не е правено досега в такъв мащаб.
Източник: iStock
Изследователите откриват няколко ключови момента за това как ракът се диференцира и разпространява, както и броя на уникалните клетки в туморите на различни етапи. Първо, агресивните ракови клетки, които се разпространяват в тялото, започват в началото на развитието на тумора. Това може да бъде полезно в ранната борба с тях, за да се предотвратят метастази, в който момент ракът често става труден за лечение.
След това авторите разглеждат кои видове рак е най-вероятно да се появят отново след хирургично отстраняване. Те откриват, че туморите с най-разпространените клетъчни клонинги и най-много генетични разлики са тези, които са най-способни да се появят отново в други части на тялото. Това сочи към възможна нова диагностика за идентифициране на високорискови пациенти.
Източник: iStock
И накрая, учените откриват, че ако кръвта на пациент се анализира за фрагменти от туморна ДНК, е възможно да се предскаже повторната му поява 200 дни преди да се подчертае на компютърна томография. А това дава огромно време за започване на превантивно лечение.
Заедно данните могат да се използват за прогнозиране на високорискови тумори и да помогнат за предотвратяването им, но също така показват колко трудна и дори невъзможна е битката, пред която са изправени учените с рака.
"Не мисля, че ще успеем да измислим универсални лекове. Ако искаме да постигнем най-голямо въздействие, трябва да се съсредоточим върху превенцията, ранното идентефициране на рака и ранното откриване на рецидив", категорични са учените.
