Богатото културно и природно наследство на света се съхранява от ЮНЕСКО - Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Списъкът включва обекти с изключително значение за човечеството и тяхното съхраняване и опазване е приоритет. В него до скоро имаше 13 български обекта - седем културни, два природни и четири от нематериалното културно наследство.
Част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО са нестинарството, вписано през 2009 г., международният фестивал на маскарадните игри "Сурва", вписан през 2015 г., фолклорният фестивал в Копривщица от 2016 г. и мартеницата от 2017 г.
Тази година България може да се похвали с още едно признание от ЮНЕСКО. Това е многогласното високо пеене от българските села Долен и Сатовча, от Благоевградска област.
Този вид пеене има изключително специфичен антифонен характер и орнаментика, характерни за този фолклорен район. Антифонното пеене представлява пеене на въпрос - отговор.
Има три вида многогласни песни, типични за това високо пеене: ниски, високи и комбинация от двете. Ниското пеене се състои от продължително пеене от две вокални партии.
Високото пеене също включва две вокални партии, но се характеризира с повтарящи се възгласи от двата гласа, една октава над основния тон. Тези възгласи са последвани от спускане надолу и речитативно изговаряне на текста в ниския регистър.
Високото пеене е сложен многоглас, който се пее от две групи и има много характерно извикване от най-гласовитите певици, наречено "рукане" или "икане". Третият тип високо пеене е комбинация от ниско и високо пеене, с всичките четири вокални парти.
Местните от Долен и Сатовча обичат да казват, че високото многогласно пеене възниква като "подигравателен" отговор на пеенето от съседната нива. Когато на две ниви две групи жени са пеели, едните са започвали фразата, а другите са им отговаряли от разстояние. Това на практика са песни, родени по време на работа.
Днес високо многогласно пеене изпълняват жени и момичета в певчески състави от читалищата на двете села. То е ключов маркер за идентичност на общностите Долен и Сатовча - съкровена традиция, която ги отличава от съседните села, пишат от ЮНЕСКО.