Странджа - една от най-интересните планини у нас. Мистична, труднодостъпна и малко изследвана територия, пълна с неразгадани и девствени места. Странджа е дом на защитени растителни видове, вековни гори, богат и разнообразен животински свят. Странджа е и най-слабо населеният район в България.

Между сякаш безкрайното море от ниски зелени хълмове са се скрили само няколко десетки села със стари дървени къщи, красиви параклиси, свещени извори и тайнствени светилища от древността.

Точно такова е и Българи - последното село в България, запазило старинния обичай на нестинарството в автентичния му вид.

Снимка 551945

Източник: iStock

Традицията повелява

Макар информацията кога точно е възникнало нестинарството да е противоречива, предполага се, че ритуалът се свързва с траките. Те са ходили в огъня, за да изразяват почитта си към Великата Богиня майка и нейният син - Богът Слънце.

С навлизането на християнството този древен култ се запазва, като обаче успява да намери свой християнски отговор. Смята се, че нестинарите честват именно празника на Константин и Елена (син и майка), с което изразяват благодарността си към Константин Велики, който прави християнството равноправна религия в империята.

И докато с течение на времето в повечето странджански села огнените танци постепенно спират, всяка година на 3 юни по стар стил в Българи жарта продължава да пулсира под стъпалата на нестинарите. С танца си те изразяват почитта към светците Константин и Елена.

Селото на нестинарите

Българи се намира в източната част на Странджа, само на 17 км от Царево. Малкото селце е заобиколено от красиви речни долини. В близост до Българи, върху хълм над река Караагач, се намира тракийската късноантична крепост Ургури.

Селото определено има с какво да зарадва очите на жадните за забележителности туристи. Като започнем със старите дървени къщи, които отразяват странджанската архитектура от XIX век, преминем през църквата "Свети Константин и Елена", нестинарския конак, Голямата Аязма във Влахов дол и стигнем до нестинарските игри.

През 2009 г. нестинарският ритуал става част от списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Днес село Българи е фолкорен резерват.

Църквата "Свети Константин и Елена"

Разположена е в центъра на село Българи и точно пред нея се извършва нестинарският обряд на празника през юни. Каменната църква е построена през втората половина на XIX век. През 1903г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, е опожарена. Изградена е отново през 1910 г. Към днешна дата е обявена за паметник на културата.

Нестинарски конак

Само на няколко крачки разстояние от църквата и площада се намира нестинарският конак. Конак е турска дума и означава временно място (бивак) за почивка и нощуване. Четирите ъгъла на постройката отразяват посоките на света - изток, запад, север и юг, отбелязвайки и сакралния център на село Българи.

Има ключова роля в нестинарския ритуал. Вярва се, че на 3 юни конакът става дом на Свети Константин, който идва и отсяда в него на празника си. Тук се съхранява и свещения нестинарски тъпан, който е ценен елемент от самия обряд.

Голямата Аязма

Местността Голямата Аязма се намира във Влахов дол, който е десен приток на река Велека. Това е едно от най-свещените места в Странджа за нестинарите и всяко село има свой олтар там. Според старо поверие именно в Голямата Аязма се е зародил нестинарският ритуал в знак на почит към светците Константин и Елена. Затова хората от района му казват "Родината". Именно в това светилище върху жарта са играли първите посветени в огненото тайнство.

Природен парк Беласица, "Пътеката на мравката", "Животът на кестена" и тайните, които крие планината

Беласица – само за напреднали

Природният парк крие пътеки и маршрути, които не са за изпускане

За последен път на Голямата Аязма нестинарите танцуват през лятото на 1947 г. След дълга пауза, чак през 2005 г. в района е възстановен старият и позабравен нестинарски обряд, а именно събирането на всички нестинари от околността на една определена дата.

Снимка 551947

Източник: iStock

Всяка последна неделя на месец май преди празника Свети Свети Константин и Елена, нестинарите от селата Българи, Кости, Кондолово, Сливарово и Граматиково, както и техните събратя от Северна Гърция, изселени от България малко след Балканската война, се отправят на тържествено шествие към Голямата Аязма. Там започва подготовката за големия празник след броени дни в село Българи.

Стъпки в огъня

Още призори на 3 юни в Българи се поставя началото на шествието. Процесията, водена от нестинарите, започва като от църквата се изнасят иконите на Константин и Елена. Покриват се с червен плат (обличат се) и се отнасят до свещения извор Голямата Аязма. Всички икони се измиват с вода от извора (освещават се), след което се връщат обратно в конака в селото.

Там нестинарите прекарват деня в молитви, подготвяйки се за танците вечерта. Опитват се да надникнат в бъдещето и да разберат каква е Божията воля. Говори се, че по време на молитвите нестинарите изпадат в транс и се случва да правят някои предсказания.

На свечеряване огънят, който се пали още на обяд, започва да се разстила. Нестинарите излизат за изпълнението си върху горещата жар под звуците на тъпани и гайди. Първи пристъпват най-старите и най-опитните. Всички нестинари, участващи в празника, са наследници на стари нестинарски родове.

Етъра, храм "Света Петка Българска" и Велинград - три забележителни места от различни епохи и с различен заряд

Уикенд заряд (поне) за двама

3 забележителни места от различни епохи и с различен заряд

По време на ритуала обикновено има един главен нестинар, който изпълнява функцията на някогашния тракийски жрец. Останалите са негови помощници. Точно както при траките, чрез танца нестинарите общуват с Бог. Молят за здраве и добра реколта.

Много хора се опитват да обяснят и разберат нестинарството, но донякъде то си остава мистерия. Особено фактът как въпреки танцуването по нагорещените въглени, хората са без следи от изгаряния по ходилата си. Едно обаче е сигурно, а именно, че нестинарството си остава духа на Странджа. Една запазена вековна традиция, която е уникална за България.