Качественият сън отдавна се свързва с доброто здраве на мозъка. Нов анализ на данни от 69 предишни проучвания показва обаче, че не само недостигът, но и прекалено дългият сън може да бъде свързан с по-висок риск от деменция.
Изследователи от Йоркския университет в Канада анализират данни за няколко милиона души, проследявайки три основни фактора - физическата активност, времето, прекарано в седнало положение и продължителността на съня.
Резултатите очертават своеобразна златна среда. Хората, които спят между 7 и 8 часа на нощ, са с най-нисък риск от деменция. При сън под 7 часа рискът е с 18% по-висок, а при повече от 8 часа - с цели 28%.
Тези резултати съвпадат с изводите от предишни изследвания, според които както хроничното недоспиване, така и прекалено дългият сън могат да бъдат свързани с неблагоприятни последици за здравето.
Сънят обаче не е единственият фактор. Анализът показва, че продължителното седене - над 8 часа дневно, също се свързва с по-висок риск от деменция. Обратната тенденция се наблюдава при физическата активност. Хората, които се движат редовно и имат поне 150 минути физическа активност седмично, се радват на допълнителна защита за мозъка.
Източник: iStock
Според учените комбинацията от достатъчно движение, по-малко време в седнало положение и 7-8 часа сън на нощ може да има благоприятен ефект върху мозъчното здраве. Физическата активност подпомага кръвообращението, докато сънят играе важна роля за възстановяването на организма и за процесите, чрез които мозъкът се освобождава от отпадни вещества.
Важно е обаче резултатите да не се приемат като доказателство, че определена продължителност на съня директно причинява или предотвратява деменцията. Изследването установява връзки между различните навици и риска от заболяването, но не доказва причинно-следствена зависимост, уточняват от Science Alert.
Това е особено важно при прекалено дългия сън. Възможно е той да не е причина за повишения риск, а по-скоро да бъде ранен сигнал за вече започнали промени в мозъка. Предишни изследвания например свързват по-продължителния сън с болестта на Алцхаймер.
Въпреки тези ограничения мащабът на анализа е впечатляващ. Той обхваща близо 4,5 милиона души, като включва и хора на възраст от 35 години нагоре - значително по-млада възрастова група в сравнение с много други предходни изследвания за деменцията.
Източник: iStock
Всички проучвания, включени в анализа, започват с участници, които нямат симптоми на деменция и ги проследяват във времето, за да установят при кого се развива заболяването.
Все пак има доста ограничения. Методите за събиране и обработка на данните се различават между отделните проучвания, а информацията за някои навици е значително по-ограничена. Само три от 69-те изследвания например разглеждат конкретно времето, прекарано в седнало положение.
Затова са необходими още проучвания, особено сред хора на средна възраст и с по-дълъг период на проследяване. Бъдещите изследвания могат да дадат по-ясна представа как промените в двигателните навици, заседналия начин на живот и сънят влияят върху риска от деменция.
Засега обаче посланието изглежда сравнително просто: 7-8 часа сън на нощ, редовно движение и по-малко заседяване могат да бъдат част от навиците, които поддържат мозъка в добра форма.
