Тест драйв, Mercedes C-Class и какво представлява автомобилната аура

Има коли, в които искаме да бъдем забелязани. Те имат специална аура на пътя, която кара другите да бъдат по-внимателни към нас. Да го кажем така, когато застигнем кола на магистралата, която кара със 100 км/ч в лявата лента, има значение шофьорът ѝ какво вижда в огледалата за това колко бързо ще се прибере вдясно, за да го изпреварите. Поне на Балканите е така, за добро или за лошо.

Mercedes C-Class е автомобил с такава аура. Той е компактен седан, създаден с педантично внимание към детайла, на което само една германска компания с вековни традиции е способна. Това е далечният наследник на култовия Mercedes 190, който промени разбирането ни за добре построен автомобил през 90-те, а и до днес виждаме негови представители по улиците. Това е автомобил, който прилича на умалена версия на лимузината S-Class, с което сякаш ви подтиква да не се отказваме от стила, който харесваме, а просто да го съобразим с нашия начин на живот и възможности.

Източник: Mercedes-Benz

БЪРЗ ТЕСТ

За един бърз тест през уикенда покарахме 220d версията на Mercedes C-Class, оборудвана с AMG спортен пакет и покрита с перлено бяла боя. Общият изглед на колата не е нито твърде показно агресивен, нито прекалено скучен и постен. Резултатът е автомобил с достъпни експлоатационни разходи и външен вид, наподобяващ спортните модификации. Истинските хитреци, биха го поръчали без табелка "220d" на задния капак, за да остане тайната им завинаги неразкрита. Поне за пред по-разсеяните и незапознати хора.

Визуалният AMG пакет засяга визията на джантите, броните, праговете и интериора и на практика е онзи нюанс, който разграничава автомобила, който обичаме, от автомобила, в който искаме да ни забелязват.

Разбира се, при по-внимателен оглед "измамата" лъсва. Така например, ако се наведем и погледнем под задната броня, ще забележим че зад двата големи хромирани ауспуха има само декоративни пластмасови решетки. Под левия обаче ще видим две обикновени изпускателни тръби, извити надолу, като при всеки дизел. Но в крайна сметка каква ни е работата да се пъхаме там и да любопитстваме...

Източник: Mercedes-Benz

Макар че се предлагат много комбинации от различни цветове и материи, интериорът на тестовия автомобил беше точно такъв, какъвто го харесваме - изцяло черен. Това създава уют и усещане за нещо луксозно и ненатрапчиво, какъвто всъщност C-Class е.

Скоростният лост на 9-степенната автоматична скоростна кутия е там, където всички Mercedes фенове са свикнали да го търсят - на мястото на лостчето на чистачките. А на средната конзола са разположени само джойстикът на мултимедийната система, сензорният панел за управление на същата и няколко бутона за различните режими на работа на двигателя.

Източник: Mercedes-Benz

ДОКОСВАНЕ

Инструменталното табло зад волана е конвенционално - с аналогови стрелки, което е чудесно, защото ни лишава от чувството да си мислим, че управляваме компютър, а не кола. Въпреки това, в C-Class няма много аналогови неща.

Дисплеят на мултимедийната система гордо стърчи в средата на таблото, между стрелките на километража и оборотомера има втори дисплей, а на волана има миниатюрни сензорни "пъпки". С последните управляваме различни функции на колата, като просто ги докосваме и плъзгаме пръст по тях. Удобно, но и малко объркващо.

Без да претендираме за стопроцентова точност, според нас в тази кола можем да сменяме радиостанцията поне по 10 различни начина - чрез физически бутон от волана, чрез тъч функция от волана, докосвайки големия средно разположен дисплей, от въртящия се контролер на средната конзола, от сензорния панел над него, с гласова команда... списъкът продължава.

В това няма нищо лошо, но е наистина малко объркващо, поне ако сме нов собственик. При шофиране пък понякога се случва да се докоснат неволно сензорните участъци, което да доведе до смяна на информацията на някой от дисплеите. С две думи, ще ни се наложи да свикнем един с друг.

Това, с което няма да ни се налага да свикваме, е да включваме и изключваме дългите светлини, защото те са автоматични - ако си доплатим за системата, разбира се. Тук тя е много добре настроена и наистина на дълъг път прави заслепяването на останалите шофьори на практика невъзможно. Специални сензори забелязват отдалече фаровете и стоповете на другите коли и веднага превключват на къси. А когато всичко отново потъне в мрак, мигновено дългите ни светлини се завръщат, без да правим нищо.

Източник: Mercedes-Benz

БЕЗ КОМПРОМИС

Седалките са безкомпромисни, също както чудесно настроеното окачване и маневреността. Mercedes са известни с необичайната си система за завиване на предните колела, които се чупят по вертикала, за да намалят радиуса на завой. Това се усеща и тук. Без да е разточителен, това е все пак доста щедър като размери автомобил, който обаче не създава никакви главоболия при маневриране в тесни подземни паркинги и малки улички.

Източник: Mercedes-Benz

Колкото до двигателя, той е 2.0-литров, макар че на задния капак пише 220d, а мощността му е 194 к.с. Той има типичен дизелов маниер на поведение и е доста приятен за каране, защото разполага със солиден въртящ момент, което прави изпреварванията особено лесни и ненапрягащи.

Всъщност, всичко в този двигател е ненапрягащо - ако очакваме драматизъм и фойерверки, когато натиснем педала на газта, ще останем разочаровани.

Но ако целта ни е да разчитаме на автомобил с добра динамика и приятен разход на гориво, това е нашият двигател. А всичко се допълва от системата за задвижване на четирите колела 4MATIC, която внася допълнителна доза сигурност в завой и променливи условия.

Източник: Mercedes-Benz

Класическите седани като Mercedes C-Class са страхотни, защото изглеждат добре, стоят на пътя добре, имат четири врати и голям багажник, който е отделен от пътническата кабина. Проблемът е не толкова с обема на багажника, колкото с неговия отвор, който е значително по-малък и неудобен за товарене в сравнение с този на хечбек, комби и SUV моделите, чиито заден капак се отваря заедно със задното стъкло.

Тук вероятно ще поберем същия брой куфари, но ще ни се наложи да си поиграем малко повече с подреждането им - заради широкия и дълбок, но за сметка на това нисък отвор.

Изключително трудно е да намерим недостатъци на автомобил с традициите и историята на Mercedes C-Class, като винаги рискуваме да излезе сякаш сме ги изсмукали от пръстите си.

Един от обективните недостатъци, разбира се, е цената, но така стоят нещата в премиум сегмента. За един добре оборудван модел, ще трябва да се разделим с около 90 000 лева.

Естествено, освен премиум усещане, за парите си получаваме и доста екстри - 4х4 задвижване, икономичен и пъргав двигател и голям набор от асистенти за безопасност и комфорт. От субективните недостатъци е твърде силното и ярко синьо амбиентно осветление в интериора, което е малко тийн за нашия вкус. Но пък кой е казвал, че C-Class е за особено зрели хора.