Тест драйв, Hyundai Ioniq 5, електромобилите и защо нищо не трябва да е на всяка цена

С колите на ток е много трудно. Те трябва да са едновременно красиви, радикални, да изминават много километри с малко заряд, да не тежат колкото ядрен реактор и да са все пак по-евтини от такъв. Уравнението е много сложно за дизайнери, инженери и финансисти, като успешни примери не липсват, но и не са често срещано явление. За нас Hyundai Ioniq 5 е точно такъв успешен пример и по-долу ще разкажем защо мислим така.

Повечето електромобили се стараят твърде много да ни се харесат. Като онзи досаден човек, с който се запознаваме и той мигновено започва да ни разказва вицове до откат. Първите два може би ще са ни смешни, но след това бихме предпочели тишината.

Същото е при колите. Компаниите много държат електромобилите да се различават от всичко, което сме виждали до момента и да ни натякват безгласно, че именно те са бъдещето. Това е и причината повечето от тях да имат радикален дизайн, странни интериори и иновативни решения.

Източник: Hyundai

Всичко това е много интересно и няма да крием, че изпитваме вълнение, когато гледаме, седим или шофираме такъв автомобил. Усещаме го като изцяло нов прочит на добре известна книга. Но е и малко дразнещо, защото не спираме да се питаме "защо".

Защо е нужно автомобилът да няма странични огледала, а камери и дисплеи? Не създава ли това повече проблеми, отколкото решава? Защо е нужно да увеличаваме звука на радиото с пръстов жест във въздуха? Толкова ли ще се уморим, ако просто натиснем бутона на волана...

Примерите са ужасно много и общото между тях е, че по този начин автомобилните компании създават шум около продукта си и оправдават в повечето случаи високата му цена. Правят го да изглежда ексклузивен, специален и различен. Но трябва ли това да се случва на всяка цена?

Източник: Hyundai

НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА

Hyundai Ioniq 5 доказва, че не е нужно всичко да е на всяка цена. Корейският електромобил изглежда атрактивно и много модерно, но поне в нашите очи не се опитва да ни се харесва твърде много. Въпреки матовата боя, скритите дръжки на вратите, П-образните дневни светлини отпред и минималистичния интериор, в своята същност Ioniq 5 е един класически хечбек.

Изключително уважаваме това, защото днешната автомобилна реалност е пълна с коли, които съчетават в себе си пет различни концепции за проектиране на купе, което донякъде лишава автомобилите от характер.

Източник: Hyundai

Приемаме го като по-висок хечбек, който може да подкрепи умело градското ни ежедневие. И до там с "класическото". Huyndai Ioniq 5 се предлага във версии с един и два електромотора и три различни мощности - 170, 229 и 325 к.с.

Последната и най-мощна версия разполага с два електромотора - по един на всяка ос, с което на практика Ioniq 5 се превръща в 4х4 автомобил. Казваме "на практика", защото механична връзка между двата моста липсва, но това не е някаква новост в наши дни, а по-скоро нещо, с което трябва да свикваме. Или поне запалените по офроуда трябва да свикват.

И въпреки че на хартия Ioniq 5 се води кросоувър, тук за офроуд и дума не може да става. Говорим по-скоро за сцепление. Като при всеки друг електромобил с доста "коне" под капака, Hyundai Ioniq 5 изпитва трудности при рязко тръгване от място.

И за да не буксува прекалено много в студените есенни сутрини, той разчита на електронни системи, а в случая и на втори задвижващ мост, който му помага да се изстреля напред, вместо да остане на място.

Източник: Hyundai

Ние карахме именно най-мощната версия с два двигателя, която съвсем логично е най-скъпата и най-тежката. При нея цената достига малко неприличните 110 хиляди лв., но пък разполагаме с 325 к.с.

Интересното е, че батерията е с идентичен капацитет с тази в по-евтината средна версия на Ioniq 5, която има само един електромотор и именно заради това може да измине повече километри.

С нашето каране в реални условия, много спускания и изкачвания в извънградски режим, колата успя да измине 220 км с 50% от батерията. Което е чудесен резултат.

Разбира се, трябва да отбележим, че не сме карали особено динамично и в две трети от времето бяхме на режим Eco, който значително "скопява" двигателя.

Източник: Hyundai

Ако приемем, че "спокойно" не е дума, която присъства в шофьорския ни речник, можем да очакваме около 350 км с едно зареждане. Този стил на шофиране се отразява негативно на максималния пробег, но пък влияе добре на настроението, защото Ioniq 5 е кола, която позволява забавление.

Версията със 325 к.с. ускорява до 100 км/ч за чудесните 5.1 секунди и развива максимална скорост от 185 км/ч. А това в превод означава, че можем да очакваме и известна доза адреналин.

Източник: Hyundai

В ИМЕТО НА СВЕТЛИНАТА

Интериорът на Ioniq 5 може да се определи с една дума и тя е "светлина". Вътре е ужасно светло, което трябва да признаем, че много му отива. Символиката е ясна - простор, чистота и вяра в бъдещето, без да влагаме прекалено дълбок смисъл в последното. Тестовият автомобил беше оборудван с интериор от светла кожа, светъл плат, светли пластмаси, дори интерфейсът на дисплеите е бял.

За капак на всичко това Ioniq 5 може да бъде поръчан и с огромен стъклен панорамен покрив, който позволява на всички налични слънчеви лъчи да ни осветят допълнително. Резултатът е, че вътре е луксозно и приятно.

Източник: Hyundai

Таблото е минималистично, но добре подредено. Пред нас в общ панел има разположени два големи дисплея, които не са ориентирани към шофьора, а към всички в купето. Под десния панел има тънка "лента" с физически и сензорни бутони за най-важните функции, което оценяваме по достойнство. Не разбираме решението на някои производители да осигуряват достъп до всички функции на автомобила през големия дисплей, защото го смятаме за непрактично.

Източник: Hyundai

Любопитна подробност е, че Ioniq 5 e първият автомобил, който караме, който няма лого на волана. Не знаем тази информация с какво ни помага, но го намираме за любопитно. От друга страна е интересно наличието на бутони на пасажерската облегалка от страната на шофьора.

Чрез тях шофьорът може да регулира позицията на задната седалка и на пасажерската такава, което ни се стори ужасно удобно, макар че не се сещаме за сценарий, в който бихме ползвали подобна функция. Може би ако возим непослушно хлапе, което рита облегалката отпред и с натискането на бутон имаме възможност да го отдалечим от нея.

При всяко положение това е екстра, която не се вижда всеки ден и носи червени точки за Ioniq 5, защото допълни усещането ни, че караме по-различен автомобил. А и възможността за регулиране на задните седалки означава гъвкаво багажно пространство, което е сериозен позитив.

Източник: Hyundai

Малко странен ни се стори скоростният лост или по-точно неговата позиция. Той се намира на нетипично място, отдясно под лостчето за чистачките. Факт е, че не пречи, но се намира на място с ограничена видимост, което не е много удобно.

Като стана въпрос за видимост, ако сме по-високи е почти невъзможно да си настроим седалката и волана така, че горната му част да не скрива скоростта и оставащия ни пробег. Другият вариант е да не сме се постарали достатъчно, което също е възможно. От друга страна обаче, за високи хора има предостатъчно място и за глава, и за крака, а това е по-важно.

Източник: Hyundai

Впечатляваща е способността на Ioniq 5 да следи пътната лента за движение. Изпробвахме го по не съвсем безопасен начин на участък с оскъдна маркировка и колата се справяше учудващо добре, без никаква нужда от наша намеса.

Все пак сме длъжни да кажем, че това не е препоръчително да се прави и изисква допълнителна доза бдителност от страна на шофьора. Така или иначе, колата бързо разбра, че се опитваме да си правим своеволия и ни подсети настоятелно да върнем ръцете си на волана.

Hyundai Ioniq 5 е автомобил, за който може да се говори много. От дизайна до цялостната му философия - кола, която безспорно е интересна. Това се доказва и от пешеходците, които постоянно обръщат глави след нея.

За нас това е успешно решение на уравнението, а резултатът е един чудесно композиран, качествен и приятен за шофиране автомобил. Теглото от два тона и цената също си ги бива, но това е реалността при електромобилите, а и все още не можем да ги сравняваме с тези на ядрен реактор, така че всичко е наред.