Вероятно на всеки се е случвало да пръска парфюм върху себе си и по-късно член на семейството ни да коментира колко е силен, но ние дори да не можем да помиришем. Това означава, че имаме слепота на носа и в това няма нищо лошо. Ето я и причината защо не можем да се помиришем толкова добре, колкото другите хора.
Светът е място пълно с толкова много миризми и често сме завладени от аромата на пот съблекалните във фитнеса или от ментовата свежест на нечий дъх. Това е така, защото хората имат страхотни носове - може би не толкова добри, колкото другите животни, но са по-добри, отколкото си мислим. В едно проучване от 2014 г. е разкрито, че хората могат да различават над трилион миризми.
Въпреки че усещаме толкова много аромати, често едвам долавяме или оставаме "слепи" за определен аромат. Известно е като умора от миризми или слепота на носа. Нашето обоняние е толкова изтощено от всички познати миризми, че решава да спре да ги долавя и си почива.
Източник: iStock
Има проучвания, при които хората поставят освежители за въздух в стаите си и след няколко дни вече не усещат аромата на тропическия летен бриз.
"Това, което изглежда се случва при дългосрочната адаптация, е, че рецепторите, които обикновено биха реагирали на тези миризми, почти се изключват, след като са били бомбардирани в продължение на няколко седмици", казва Памела Далтън, психолог в Monell Chemical Senses Center, пред Washington Post през 2016 г.
Всеки ден нашите сетива предоставят на мозъка ни богата информация за света около нас. Без някакъв начин за ефективно филтриране на всички тези входящи данни, мозъкът ни може бързо да се превъзбуди.
Източник: iStock
Тук влизат в действие естествените адаптации като слепотата на носа. Чрез намаляване на възприемането на миризми, на които сме често или постоянно изложени, назалната слепота може да помогне за предотвратяване на свръхстимулирането на сетивата ни, разкриват от IFL Science.
Освен това, като намалим способността си да различаваме обичайните миризми около нас, ще ни бъде по-лесно да забележим всичко необичайно, което се нуждае от вниманието ни. Някои примери за това включват миризмата на изгорял хляб в тостера или миризмата на изтичане на газ в дома ни.