Преди пандемията Флоренция е посрещала по 16 милиона туристи на година. Болниците в града често приемат такива, страдащи от замайване, сърцебиене, свит стомах, потящи се длани. Оказва се, че те са попаднали под влияние на едно много любопитно "заболяване".
Източник: iStock
Синдромът на Стендал и психосоматично разстройство, предизвикано от прекалено многото произведения на изкуството, които те заобикалят на всяка крачка във Флоренция.
Името му идва от псевдонима на френския писател Анри Мари-Бел, който през 1817 г. пише за пътуването си до столицата на Тоскана: "Бях в екстатично състояние от идеята, че съм във Флоренция. Завладя ме внезапно сърцебиене, сякаш целият ми живец изтече, а аз вървях в постоянен страх, че ще припадна".
Източник: iStock
Синдромът е описан за първи път през 1989 г. от италианската психиатърка Грациела Магерини от болница "Санта Мария Нуова". Тя казва, че през тази година е приела 106 пациенти - всичките туристи, които страдат от замаяност, сърцебиене, халюцинации, след като са видели картини на Ботичели или скулптури на Микеланджело.
Източник: iStock
Те страдали от "паник атака, предизвикана от психологическото въздействие на произведение на изкуството по време на пътуване", казва самата Магерини, цитирана от ВВС. И до днес има сведения за пострадали от синдрома на Стендал, а най-честите места, на които той "атакува", са пред "Раждането на Венера" на Ботичели в галерия Уфици и пред статуята на Давид на Микеланджело.
Други психиатрични разстройства, кръстени на градове, са Синдромът на Йерусалим, който кара поклонниците да изпаднат в състояние на религиозен транс, както и Синдромът на Париж, който не е толкова приятен и е шок от неизпълнените високи очаквания на туристите спрямо френската столица.
