Натрупват се все повече доказателства, че понякога мозъчните травми могат да отключат изключителни творчески способности. Макар да звучи като сюжет от филм, науката познава реални случаи, в които след инцидент хората развиват неочаквани таланти - от музика до математика и изобразително изкуство.
Инцидентът, който променя историята на киното
През лятото на 1860 г. британецът Едуард Майбридж е обикновен книжар в Сан Франциско. По време на пътуване с дилижанс, за да закупи книги за магазина си, той претърпява тежка катастрофа. Превозното средство се разбива в дърво, а Майбридж е изхвърлен и удря силно главата си в камък.
Той се събужда девет дни по-късно в болница на повече от 200 км. Инцидентът оставя сериозни последствия - двойно виждане, пристъпи и загуба на обоняние, слух и вкус. Но най-голямата промяна е в характера му.
Преди катастрофата той е спокоен и практичен човек. След нея става ексцентричен, рисков и обсебен от нови идеи. Именно тогава се ражда неговият творчески гений.
Източник: iStock
Майбридж изоставя книжарството и се посвещава на фотографията. През 1877 г. прави експеримент, който ще влезе в историята: подрежда 12 камери по писта, за да заснеме галопиращ кон. Снимките доказват, че в определен момент при бягане всички крака на коня са във въздуха. За да покаже движението, той създава устройство - зоопраксископ, което прожектира поредица от изображения. Така се ражда една от първите форми на киното.
Когато травмата създава талант
Историята на Майбридж кара учените да се замислят за явление, известно като "внезапен синдром на саванта". При него след мозъчна травма или заболяване човек развива необикновени способности. В света са документирани едва около 25 подобни случая.
Един от тях е Тони Сикория, ортопедичен хирург, поразен от мълния през 1994 г. След инцидента той развива непреодолимо желание да свири на пиано. Скоро започва не само да свири, но и да композира музика, превръщайки се в пианист.
Друг пример е Джон Саркин, хиропрактик, който след инсулт изведнъж започва да рисува. Първите му рисунки са вдъхновени от кактус в двора му, но стилът му става все по-абстрактен и оригинален. Днес негови творби се публикуват в The New York Times и се продават за десетки хиляди долари.
От нощен живот към математически гений
Може би най-впечатляващият случай е Джейсън Паджет. До 2002 г. той води безгрижен живот, работи в магазин за мебели и няма никакъв интерес към математиката.
Източник: iStock
След побой в бар обаче получава тежко сътресение на мозъка. На следващия ден започва да вижда света по различен начин - в геометрични форми, линии и фрактали. Това го обсебва и той започва да рисува сложни математически структури. Днес е известен със своите визуализации на числа и формули, включително числото π.
Какво се случва в мозъка
Учените имат няколко обяснения. Едното е, че травмата предизвиква промени в мозъчната химия, подобни на ефекта от психеделични вещества. Това може да създаде нови връзки между мозъчни области и да позволи на хората да правят неочаквани асоциации.
Друга теория е свързана с двете мозъчни полукълба. Лявото отговаря основно за логика и език, а дясното - за творчество. Ако лявото бъде увредено, дясното може да стане по-активно и да освободи скрит творчески потенциал.
Подобен ефект се наблюдава и при някои хора с аутизъм, при които изключителните способности - от невероятни математически изчисления до феноменална памет - понякога вървят ръка за ръка с повишена креативност, пише BBC.
Източник: iStock
Гениалността - талант или обсебване
Интересното е, че хората с внезапен синдром на саванта често развиват силна обсесия към новото си умение. Художникът Джон Саркин казва, че рисуването не е просто хоби:
"Не е въпрос на желание - чувствам, че трябва да рисувам."
Неговото студио е изпълнено с хиляди завършени и недовършени произведения. Подобно е и при останалите - талантът върви ръка за ръка с огромно количество практика.
Можем ли всички да отключим скритите си способности
Учените се надяват, че по-доброто разбиране на този феномен един ден може да помогне на хората съзнателно да активират скритите си способности - може би чрез технологии или медикаменти. Дотогава обаче най-сигурният път към гениалността остава доста по-прост: много работа, любопитство и постоянство.
