Още от деца знаем, че когато се нараним и раната започне да зараства, независимо дали тя е голяма, или просто одраскване, мястото започва да ни сърби. Но знаем и това, че не бива да я чешем и чоплим, защото само влошаваме нещата - може да инфектираме раната, забавяме процеса на оздравяване и остават по-големи белези.
Но не е ли странно, че заздравяващите рани сърбят и така създават предпоставки за по-лош изход от ситуацията?
В кожата има специални нервни окончания, които предават усещането за сърбеж към мозъка, за да го предупредят за потенциална опасност. Например когато ни полази буболечка, веднага я усещаме, благодарение на тези окончания. А това ни позволява да реагираме навреме. Разбира се, повечето буболечки са безобидни за нас, но тялото ни е длъжно да реагира, за да предотврати евентуално ухапване.
Източник: iStock
Когато засегнатото място зараства, клетките, разположени по неговите ръбове, се намножават в посока към основата на раната. Когато се срещнат в центъра на раната, те се свързват и придърпват краищата ѝ, за да я затворят. Това механично дразнене кара споменатите нервни окончания да се активират и да подадат сигнал към мозъка - така усещаме сърбежа.
Друг фактор е веществото хистамин, което се отделя в по-големи количества, когато кожата е наранена, и също стимулира нервните окончания, с което предизвиква сърбеж.
Ако сърбежът е силен и съпроводен от по-силно зачервяване или има други притеснителни признаци на инфекция, е важно да посетим лекаря си за помощ. Ако пък е в рамките на нормалното зарастване, сърбежът може да се облекчи с поставяне на студен компрес за кратко или с лепенка, която да попречи на триенето на дрехите в засегнатия участък.
